Драги слушатели, пак сме заедно в рубриката „Синове и дъщери на велик Китай". Пред микрофона е Ива. В днешната рубрика ще ви разкажа за младия инвалид Джън Фушън, който желае да подпомага на другите. Той живее в град Сюджоу, провинция Дзянсу, източен Китай. Той е инвалид по болест. През годините на боледуването си, той с голяма упоритост, едновременно и се бори срещу болестта и се отблагодарява за помощта и грижата, които обществото полага за него.

Джън Фушън е на 38 години. Когато бил 20-годишен, внезапно той се разболява от полиомелит-възпаление на гръбначния мозък. Ставите на цялото му тяло стават безформени. Той може да стои, но без да може да извива тялото си. Той върви трудно, при това единствено с патерици. В международните медицински кръгове болестта му се нарича „безсмъртен рак". Той е бил здрав и силен младеж, който постепенно загубва способността да се труди. Джън Фушън казва, че всеки ден, той задължително трябва да лежи в леглото. Той се чувства безпомощен и самотен, защото е загубил контактите си с обществото

„Никога не съм мисъл какъв удар ще ми нанесе съдбата върху целия ми живот."

Преди заболяването, като други здрави младежи, Джън Фушън имал хубави мечти за бъдещето си. Когато даде интервюто, той посочи хората на тревата на около и казва: „Ако не се бях разболял от болестта, аз щя да съм същия, като тях да се движа свободно. Тогава аз започнах работа. Исках да печеля пари и да си намеря приятелка. С нея щяхме обикаляме по различни места из страната. Имах романтични мечти и бях пълен с надежди за живота си.

Джън Фушън е единственото дете в семейството. Майка му е безработна, а баща е пенсионер. Болестта му се превръща в тежък товар за семейството. Майка му казва:

„Внезапно се разболях от тази неизлечима болест. Чувствам, че животът почти не може да продължи."

След като Джън Фушън се разболял, животът на семейството станал още все по-труден. Наблюдавайки трудности на родителите си, той се чувствал много тежко. Един ден, той решил да изпрати писмо за помощ до местното радио. Изненадващо, той успял да привлече вниманието на много хора и получил голяма помощ от хора от различните кръгове на обществото.

По онова време, един младеж, на име Дин Цян, предизвикл голяма промяна на живота в Джън Фушън. След като се запознал с Джън Фушън, Дин Цян поел отговорността да се грижа за него. Другите хора спичат, че те дори са родни братя. Дин Цян казва:

„Шокиран съм от състоянието му. Често го придружавам и разговарям с него. Помагам му с всички възможни сили, защото и двамата сме младежи."

Благодарение на помощта на обществото, положението на Джън Фушън леко се подобрява. Но той чувства определено безпокойствие и казва:

„Когато другите ме обграждат с любов, аз трябва да им се отблагодаря и да им дам от своята любов. Така е истинската любов. "

На 20-и април, 1997г е 30-и роден ден на Джън Фушен. Точно на този ден, по инициативата на Джън Фушън се създава Центърът на доброволци „Синюн" в град Сюджоу.

От тогава вече са изминали 10 години. През това време, Джън Фушън и доброволците от „Синюн" събират общо над 400 хиляди юана за помощ на болните и инвалидите. Сред тях има едно момиче Дзюнзъ. Тя била болна от левкемия. След като Джън Фушън се запознава с положението й, той и другите доброволци събират почти 100 хиляди юана за операцията за трансплантация на костен мозък.

Сега Дзюнзъ е излекувана напълно и е треньорка по йога. Тя също участва в центъра за доброволци „Синюн".

След създаването на центъра, животът на Джън Фушън е тясно свързан с благотворителните мероприятия. Той казва, че въпреки че има тялото на инвалид, той трябва да осъществи целта на живота си – да дарява любовта. Сърцето му е силно.

Драги слушатели, в днешната ви разказах за младия инвалид Джън Фушън, който желае да подпомага на другите. Благодаря за вниманието.

Ива