Чинчин мина успешно интервюто и бе взета от работа.

Чинчин: „От скоро започнах работата и към нас има много строги изисквания. Заплатата е добра, но премията зависи от личните успехи."

Работата на Чинчин е свързана с продажби. Личните й резултати означават премия. 83-годишният дядо има свои критерии за работата и преди внучката да тръгне на работа, й дава един урок:

Дядо: „Работи повече ! Трябва да мислиш за цялата компания, а не само за собствените си интереси. Също трябва да поддържаш добри връзки с колегите си."

Чинчин: „Но трябва да се насърчава конкуренцията. Ако всеки работи добре, компанията ще върви добре."

Кой на кого дава урок !? Нека да попитаме професор Дзин.

Професор: „При пазарната икономика, е нормално човек да се стреми към собствените интереси. А уеднаквяването на собствените интереси на младото поколение с държавните е работа на властите. Индивидуалните и държавните интереси не са противопоставени.

Анкета на медиите показва, че родените през 70-те години не обръщат особено внимание на заплатата, условията и влиянието на работата си. 46.5% от тях са готови да жертват своите интереси, за защита на общите интереси, докато само 20.8% от тях проявяват по-голям интерес към условията на работа и заплатата.

52.3% от родените след 70-те години придават по-голямо значение на условията на работа и заплатата и особено ценят индивидуалното развитие.

Внучката донесе още едно ново за дядото нещо: само няколко дн след започването на работата, Чинчин сподели, че ще се стреми да стане ръководител на своя отдел в срок от 3 години. След това със своя опит и статут, ще премине в друга по-голяма компания за да постигне повече. Ако това на истина стане, какво ще си помисли дядото ?

Чинчин започна активно да работи. Тя и приятелят й вече започнаха да планират да си купят апартамент. Баща й Тиен се радва, но малко тъгува, защото дъщеря му няма повече да живее с тях.

Баща: „Сега всяко семейство има само едно дете, не е като преди. Аз съм стар, но вече не мога да разчитам на дъщеря ми."

Чичо Тиен ще се пенсионира след две години. Баща му има няколко дъщери и синове, затова той не е самотен. Ако се разболее, винаги има кой да се грижи за него. Но чичо Тиен има само една дъщеря. След като се омъжи, тя и съпругът й ще трябва да се грижат за четирима възрастни. Това не е лесно.

Чинчин като че ли не мисли за всичко това. Но тя чувства безпокойствието на баща си. Но тя се успокоява, че има още цели 2 години.

Чинчин: „Че как няма да се грижа за тях, нали те имат само мен."

Това отношение на дъщерята радва баща й. Но той не очаква много, само иска тя да има такава готовност и отношение към тях.

Чичо Тиен: „Като стана на възрастта на баща си, ще се радвам, даже само често да виждам дъщеря си, а не всеки ден."

Чинчин е готова да се грижи за четиримата възрастни, но това означава много затрудненията.

Чинчин: „Ще е изморително, но ще положа всевъзможни сили. Всички млади от моето поколение са в подобно положение. В бъдеще ако обществото придаде голямо значение на този проблем и да ни предостави удобства, всичко ще бъде по-добре."