Една от легендите на българската култура, това е големият творец Марин Върбанов. Преподавател в Художествената академия в София, професор по декоративен текстил, той е представял свои произведения, както у нас, така и на Международния център по изкуствата в Париж, в Москва, Прага, Берлин, Варшава, Калифорния, Сан Франциско, Вашингтон. Бил е преподавал е в Париж, където е имал две самостоятелни изложби. Неговият живот коренно се променя след като през 1954 година отива на специализация в Китай. Днес неговото име е сред легендите на художественото тъкане не само в Пекин, но в цял Китай. Той свързва живота си с красивата Сун Куей. Тя е била голям приятел на България и вярна спътница и съмишленичка на своя съпруг Марин Върбанов. На него тя кръщава Текстилни и Артистичен център в Китай. Сун Куей реализира много от своите идеи в областта на текстила и висшата мода в България, Франция и Китай. Тя е била представител на Пиер Карден за Източна Европа и Китай. Благодарение на нея сега всички изискани гости на китайската столица могат да посетят филиала на легендарния парижки ресторант "Максим". И двете им деца следват примера на родителите си. Боряна живее в Пекин, където се занимава и преподава изкуство, а брат й Феникс се е установил в Париж, но тези дни той откри своя изложба в Пекин и буквално минути преди официалната церемония аз имах удоволствието да разговарям с него. Естествено попитах го дали това се случва за първи път в Китайската столица.

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Не това е втората ми голяма изложба. Първата беше през 92-ра година, когато още нямаше много чужденци, които излагаха. Не бих казал, че съм и китаец, но и съм китаец, и чужденец, и българин разбира се. С френско възпитание и култура. Беше ми интересно и затова първата ми изложба бях я построил по тези три свята: китайски, българския и френския. Затова я бях нарекъл „China Syndrome" – "Китайският Синдром".

ВЕЛИН ПАСКОВ: Имаше и един такъв филм

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: С Джейн Фонда. За мен това беше първото One Man Show. Първата лична изложба, с която успях да покажа цялостно какво бях направил след като се дипломирах във френската академия. Това беше първата. Това ми е втората. Направих и доста малки изложби в галерии, но бих казал, че тази втората, която се казва „Today" – "Днес" е по-голяма и по-завършена като идея, в Съвременния Китайски Музей, който е нов, от една година. Моята изложба им празнува първата година и е наистина интересно, защото има пространство, мястото е интересно и хората с които работят имат много модерно и авангардно виждане.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Големи пространства, големи обеми. Каква е техниката ти? Имаш ли любима техника или променяш?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Любимата ми техника, може би защото в Китай съм учил две години, на юг, в Ханджоу, това е един град, който се намира до Шанхай. Не много близо, на 400 километра, както се казва в Китай има две школи – едната е пекинската, която е по-академична, по-фигурална, по-фигуративна. В академията на Ханджоу е китайската техника – на туш с хартия. Която на мен наистина ми допадна, като изразно средство.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Само техниката е близка а това, което виждаме е ново и модерно. Как се възприема това от китайците?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Китайците често ми казват, че съм borderliner. Точно така на ръба на културите. Опитвам се да експериментирам неща, които съм преживял в западния и източния свят. Затова гледам да не копирам китайските майстори. От друга страна просто да работя с материята и материалите с моя личен опит и моето виждане, което довежда до едно лично виждане на нашия свят.

Феникс Върбанов продължава художествената традиция на родителите си. Верен на творческия дух на баща си и на креативността на майка си, той е идеалното олицетворение на думата космополит. В разговора с него свободно може да преминавате от френски на български, в следващия момент той вече говори на съвършен китайски с представител на медиите ... Това е Феникс Върбанов – жител на София, Пекин и Париж.