Когато възрастните хора се разболеят, те се сблъскват с проблема, че болниците са далеч, самият процес е много сложен, дори и лекарствата са скъпи. Ако искате да разберете как китайците разрешават тези проблеми, слушайте днешното предаване за живота на обикновените хора в жилищния квартал Йонлъ.

Всяка сутрин в 8 ч. в жилищната зона Иунлъ, западен Пекин може да се види как автобусът на болницата наблизо в Джъдзиншан взема възрастни хора за болницата.

Г-жа Ли има сериозни проблеми с кръстта и костите, затова тя ходи на болница 2-3 пъти месечно.

Безплатният автобус бе пуснат през май миналата година. През 10-те месеца от него са се възползвали повече от 7000 болни от квартала.

Г-жа Ли е пенсионирана от 10 години. Тя се оплака от ходенето на болница в центъра:

"Преди ходех в големите болници в центъра, където има повече хора." 

Навремето г-жа Ли счупва пръста си, но той не е излекуван заради многото пациенти в големите болници. Затова сега тя предпочита да ходи в болницата Шъдзиншан. Тя е малка, но е близо до дома й и така може навреме да се лекува.

Но това разрешава само един проблем.

След прегледа, г-жа Ли дойде на касата с рецепта.

"757 юана. Преди месечните медицински разходи достигаха повече от две хиляди юана. Ние сме пенсионери, нямаме много пари за лекарства."

Това са двата проблема на китайските граждани с ниски доходи.

Сега в Китай по-голяма част от медицинските ресурси са концентрирани в големите градове, а по-голяма част от населението е в селата. Затова много хора са принудени да ходят до болниците в големите градове.

Много пациенти в пекинските големи частни болници са от други места, сред които много хора не са болни тежко. Това довежда до прахосването на медицинските ресурси, а ресурсите в средните и малките болници не се използват, като болницата Шъдзиншан. Затова болницата е организирала автобуса и е създала 2 клиники в кварталите, от които едната клиника е в Йонлъ със завеждащ г-жа Ю Гуейхуа.

"Тук има само двама лекари. Всички данни на пациентите са вкарани в компютъра, които ни позволява бързо да прегледаме досието на пациентите."

В сравнение с големите болници, клиниките в кварталите са доста удобни за пациентите.

Г-жа Ю каза: "Пациентите могат да се регистрират след прегледа, с цел улесняване на възрастните пациенти. Клиниката ни не е голяма болница, затова ние предоставяме специални услуги на болните. Ако те не могат да дойдат, ние можем да идем у дома им."

Клиниката е направила т.нар. „болнични стаи по домовете" за възрастните хора от квартала, страдащи от хронически болести. Всяка седмица или на всеки десет дена, лекарите от клиниката посещават пациентите и им поддържат медицинско досие. Това е от полза за възрастните пациенти.

Проблемът с прегледа е разрешен, а какво става с високата цена на лекарствата?