ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Боряна е родена тука през 1957 година. После се преместваме, фактически, цялата фамилия в София. 60-те години, където аз се раждам. И границите вече се затварят. Въобще стана голяма промяна. И майка ми и баща ми решиха, че е по-добре да се установят в София като студенти. Даже аз съм роден в българската художествена академия.

ВЕЛИН ПАСКОВ: В буквалния смисъл на думата?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: В буквалния смисъл на думата, където сме живели три месеца. Аз на „Шейново" съм роден. Но тъй като са били млади и талантливи, но бедни... Кой име беше уредил? Сигурно Дечко Узунов или някой от навремето известни български художници. Една малка стая горе на тавана на Художествената Академия. И това. Там съм се родил, в България. Където живях и учих някъде до пубертета. До 14 годишна възраст.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Запазил ли си някой приятели, с които поддържаш връзка от време на време?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Имам много приятели. Почти всички приятели от махалата. Която е в района на „Оборище" и „Шипка", тъй като съм учил във „Васил Априлов". Тях поддържаме много тясна връзка. От 80-та, докато почина баща ми през 89-та година не се бях връщал. Иначе всяка година редовно се бях връщал в България. Най-вече заради приятелите. Тъй като много млад напуснах, на една възраст, на която вече бях пуснал корени в България. Това странно растение, което съм, беше изкоренено и трябваше пак да се посади в някаква друга почва, което е Франция. И все пак бяхме все още разделени с берлинската Стена. Това ми беше и шанса все пак, че успях да бъда свидетел на двете системи от едната и другата страна на стената. Това беше и шанс, но беше и много трудно да се адаптирам във Франция. Първите години ми беше много трудно. Тъй като не говорех нито езика. Пък и художник да бъдеш е трудно в Париж, тъй като има много, много художници от целия свят. Майка ми все си мечтаеше един ден да се установим. Някак си в Париж. Да успеем да направим един мост между България и Франция. Дълги години се работеше по тази линия.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Изкуството как дойде? още докато си бил на три годинки? Не вярвам.

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: на три годинки има, няколко рисунки и не бих казал, че са гениални. На четири вече може би има по-интересни. (Смее се) Сериозното решение дойде в Париж по-скоро. Нямах много силна академична подготовка. Просто желанието за рисуване се роди в Париж. Може би благодарение на тази самота, която бях в първите години. Чрез рисуването си създадох някаква атмосфера. Някакъв свят, в който живеех. Затова бях под много силно влияние на сюрреалистите. Първите ми рисунки от 70-те години. Значи през 75-та, 76-та, на 15, 16, 17 и 18 години, първите са ми от някакъв по-поетичен период, който сега го намерих също така в Китай, но малко по-друга концепция.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Това първата ти изложба ли е в Китай?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: не това е втората ми голяма изложба. Първата беше през 92-ра година, когато още нямаше много чужденци, които излагаха. Не бих казал, че съм и китаец, но и съм китаец, и чужденец, и българин разбира се. С френско възпитание и култура. Беше ми интересно и затова първата ми изложба бях я построил по тези три свята: китайски, българския и френския. Затова я бях нарекъл „China Syndrome" – "Китайският Синдром".

ВЕЛИН ПАСКОВ: Имаше и един такъв филм

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: С Джейн Фонда. За мен това беше първото One Man Show. Първата лична изложба, с която успях да покажа цялостно какво бях направил след като се дипломирах във френската академия. Това беше първата. Това ми е втората.

Следва продължение.