|
Общественият фонд за жилище е система за обезпечаване на жилище в Китай. Всяка фирма или учреждение взима от заплатата на работещите определена сума за специалния фонд за жилище. Фирмата и учреждението раздават на работещите еднаква сума за дотации за жилище. Тези средства се депозират във фиксирана сметка. Когато работникът купува жилище, прави ремонт или взема под наем жилище, той може да използва тези пари. Общественият фонд за жилище както и заплатата се увеличават всяка година в съответствие с работния стаж. В края на 2006 г. с подкрепа на семейството си, като и кредит от банката, Сяосин си купи жилище с 60 квадратни метра площ в хубаво място в гр. Шанхай. Всеки месец тя покрива кредита от банката с обществения фонд за жилище.
Понастоящем Сяосин има свое жилище в гр. Шанхай. Тя вече не се чувства самотна като води скитнически живот навън. Тя се чувства по-спокойна, но тя вече не е доволна от цифрата, написана на фиша за заплатата, и започна да обмисля инвестиране в нещо за спечелване на повече пари. Тя се надява месечната й заплата да се превърне в повече пари.
„При сегашното бързо икономическо развитие, каналите за инвестиции се увеличават. Има бум на инвестиране в акции, недвижими имоти, чрез инвестиционни компании и др. В края на 2006 г. започнах да инвестирам чрез инвестиционни компании. През тази година приходите ми от инвестиции са добри."
Купуването на жилище чрез кредити и инвестирането чрез инвестиционни компании са поведение, което е неприемливо за родителите на Сяосин. Обаче новата концепция на Сяосин за заплатата и потреблението вече започва да окаже влияние върху тях. Бащата на Сяосин, т.е. синът на дядо Ду е кадър в една смесена компания с китайски и чуждестранни капитали. Той е на средна възраст и кариерата му се развива добре. Баща на Сяосин е доволен от своята заплата.
„След 1990 г. аз започна да работя в сегашната фирма. Тогава заплатата ми беше само повече от 400 юана. Наред с провеждането на реформата и на отворените врати на Китай и повишаването на ефективността на фирмата, заплатата ми се увеличи близо 10 пъти в сравнение с 1991 г."
Според статистически данни, през 2006 г. общият обем на заплатите на работещите в Китай е 2 трилиона и 30 милиона юана, което е увеличение с 13.5% в сравнение с по-предходната година. В резултат на увеличаването на доходите се промени и потребителската структура. Заплатата се използва не само за разрешаване на въпроса за храна и облекло. Сформирана е разнообразна консумативна структура от облекла, домашни уреди, жилище, образование, туризъм, развлечение и др.
„Преди ние се стремим само за разрешаване на въпроса за храна и облекло и основна гаранция. Понастоящем животът се подобрява. Ние имаме повече амбиции. През 1980 г. си купих 9 инчов черно-бял телевизор. Наред с настъпващите промени в обществото, телевизорът стана от 9 инч на 17 инч. Понастоящем телевизорът ми е с 29 инча. Сега има и телевизор с LCD екран. В бъдеще ще си вземем такъв телевизор. Ние особено внимаваме за здравеопазването. Понастоящем животът ни е по-добър. Ние можем да отпуснем определена сума за здравеопазването. Купуваме си здравословни добавки, отиваме на спорт, на екскурзии и др.
В Шанхай Сяосин се надява да натрупа повече пари за специализация в чужбина. В Циндао бащата на Сяосин планира да смени телевизора вкъщи с такъв с LCD екран. Дядото на Сяосин живее щастливи старини благодарение на пенсията си. Той се надява да живее още 8 - 10 години щастлив живот. Такива обикновени китайци реализират своите мечти стъпка по стъпка с месечната си заплата. /Петя-Т./
|
