„Аз мога да изпълнявам много пиеси на театъра Луодзюан и съм готов да ги преподавам на други. Но няма как, никой не иска да учи от мен. Много се притеснявам за бъдещето на театъра след смъртта ми. Търся някой да запише тези произведения. Ако аз умра, това ще е най-добрия начин за запазване на пиесите от този театър."

Запазените пиеси на театъра Луодзюан са много редки, също няма никой, който желае да напише нови. Ако тези запазени пиеси изчезнат, ще е много трудно театърът Луодзюан да просъществува, затова наследникът на Лиу Чандзян много се притеснява. Един път някой иска да купи от него написаните пиеси за 30 хиляди юана, с тези пари може да се възстанови имота на стареца. Но той отхвърли:

„Не мога да му ги продам. Ако наистина желае да учи театъра Луодзюан, мога да му ги подаря, но няма да ги продам независимо от цената."

Старецът искрено се надява да обучава ученици. Влиянието на театъра Луодзюан се ограничава в село Конджуан. Много млади хора от селото отиват на работа в други места, затова повечето изпълнители на театъра Луодзюан са над 40-годишни жени, което е много трудно за развитието на театъра.

Дзян Синмин е една от ученичките на учителя Лиу. Ролята на над 40-годишния Дзян Синмин е Хуалиан. Тази роля е специално за грубоват мъж. Когато тя се омъжва в село Конджуан през 1985г, тя обиква театъра Луодзюан. Благодарение на дълбокия си глас, тя е първият изпълнител на ролята Хуалиан на театъра. Въпреки това, тя също се грижи за бъдещето на театъра Луодзюан.

„Надявам се, че ще има нови пиеси и начинаещи, защото няма как да има развитие без участието на млади хора."

Когато видят членовете на ансамбъла, двамата малко се утешават. Лиу Ян, на 16 години, е най-малкият в ансамбъла. Въпреки че още не може да изпълнява на сцената, той може да свири на музикалните инструменти за много от пиесите на театъра Луодзюан и познава много добре ритъма и мелодията на пиесите. Той знае много за Луодзюан:

„Изключително харесвам театъра Луодзюан, който е много красив и приятен за слушане. Вече научих някои роли. Искам брата ми да ги научи също и да ги изпълнява на сцената."

Местното културно ведомство непрекъснато полага усилия за запазването на това скъпоценно фолклорно изкуство. Освен паричната подкрепа, се подаде заявка за включване в програмата за опазване на нематериалното културно наследство. Едновременно с това е направен видеозапис на някои представителни пиеси на театъра Луодзюан за да може да се съхранят. Зам.директорът на културното управление на град Дънджоу, Лиу Сянжон каза, че специално е създадена група за запазване на театъра Луодзюан. Това засилва надеждите на Дзян Синмин.

„Ние ще продължим, въпреки че нямаме пари. Няма да се откажем, защото ние обичаме този театър."

А над 70-годишният учител Лиу мисли за по-далечното бъдеще на театър Луодзюан.

„Театърът Луодзюан трябва да се съхрани и наследи, той трябва да се разпространява и в света."

В днешната пиеса се разказва за историята на двойка съпрузи от династия Сун преди повече от хиляда години. Двамата бяха брагове, по накрая се оженват. Началото на любовта им е много драматично, защото жената хваща мъжа. Въпреки че липсват по-специални облекла и атрибути, но под акомпанимента на музикалните инструменти, на селяните от Конджуан много им харесва.

Добре, те продължават да се борят. Но днешната ни специална рубрика ще завърши. Радио Китай за чужбина, серията за историите на селяните от Дънджоу е до тук. Благодаря ви за вниманието. Аз съм водещият ... довиждане.

(Ангелина - Т)