Тук е Радио Китай за чужбина! Здравейте, драги приятели. Аз съм водещият ... Днес ще продължим да ви запознаваме със „Селяните в Дънджоу". Днес ще чуете прекрасния местен театър.

Когато са свободни, обикновено се разчува такава мелодия от Конджуан, това означава започването на театъра Луодзюан, изпълнен от непрофесионални любители от селото. Това е голямо събитие в селото.

Въпреки, че е непрофесионален селски ансамбъл, тук единствено в страната е запазен безценния театър Луодзюан. Този театър още се нарича театър Чин, с повече от хилядогодишна история. Още от древен Китай се казва, че това е най-ранният театър в страната, след който се появяват театрите Хуанмей и Юе. За театрите Хуанмей и Юе има официални ансамбли, а само за театъра Чин е останал единствен непрофесионален ансамбъл в Конджуан. Затова, театърът Луодзюан се счита за родоначалник на стоте видове театри в страната и за "живо изкопаемо" на театрите в провинция Хънан. Днес са запазени около 400 исторически пиеси на театър Луодзюан, които добре помагат за проучването на културата на различните китайски династии.

Мелодията на театъра Луодзюан е много красива, думите са лесно разбираеми от всички. Според историческите данни, театърът Луодзюан се появява преди хиляда и триста години в началото на династия Тан. Тогава, той е бил изпълняван с музикалния инструмент Луо – вид гонг. Постепенно той се разпространява и сред народа, особено в района Дънджоу.

Главният музикален инструмент на театъра Луодзюан е Суона, вид дълъг духов инструмент подобен на цитра, затова местните хора го наричат театър „Лаба". Театърът Луодзюан по принцип се изпълнява на сцената от някои десетки изпълнители. Театърът Луодзюан се разделя на театър Луо и Дзюан, най-използваният в театъра Луо музикален инструмент беше голямото Суона, а в театъра Дзюан – малкото Суона. При сцени на битки са се използвали еднометрова цитра и рог на овен. За предаване на ожесточената схватка между двете армии на бойното поле, се използват максимално всички духови и ударни инструменти, които пресъздават величествена сцена, в която се преплитат гръмотевичен тътен и чаткащи конски подкови по камъните.

Театърът Луодзюан е много хубав, защото в техниките на театъра Луодзюан влизат отлично владеене на Ушу, акробатика, танц на лъвовете и др. При бойните схватки се използват грубовата техника, но движенията се изпълняват с все сила и са много реалистични, също така всички бойни оръжия са истински; по време на бой непрекъснато се чува удара по метала, виждат се искри навсякъде, което създава една наистина уникална атмосфера.

Това традиционно фолклорно изкуство оцелява през историческите изпитания. Заради войната и конфликтите, театърът Луодзуан почти изчезва в края на династия Цин, т.е. в края на 19-тия век и в началото на 20-ти век. Чак до основаването на Китайската народна република в средата на 20-ти век, благодарение на културната политика на страната, през 1953г., селянинът на Санджуан Лиу Чандзян и съселяните му продадоха биволите и запасите си от храни и купиха необходимите атрибути за театъра Луодзюан. По онова време имаше поговорка: може да няма небе, може да няма земя, но не може да няма театър Луодзюан. Възстановяването на Луодзюан вълнува не само цял Хънан, но и Централен и Източен Китай, където той е харесван от всички. Според една популярна шега, хората там не искат жени, не искат земя, а искат само театъра Луодзюан.

Времето не спира и тече напред. Когато се появят телевизорите, древният театър Луодзюан постепенно изчезва заради разпространението на поп-музиката. В момента театърът Луодзюан в село Конджуан е единственият запазен в страната. Въпреки че съоръженията и атрибутите са стари, няма осветление, няма озвучаване, но възрастните изпълнители, както и селяните никога няма да се откажат от театъра Луодзюан.