Някои селяни работят в градовете, но някои получат пари от земята.

Някои селяни са пуснали корени в града и даже използват интернет.

В днешното предаване "Земята ражда пари" от поредицата статии за селяните на Дънджоу, ще ви запозная с няколко селяни, занимаващи се с обработване на земя.

Китай е най-голямата селскостопанска страна в света. А провинция Хъннан е най-голямата селскостопанска провинция в Китай с около 100 милиона население. Селяните там имат дълбока връзка с обработваната от тях земя.

Драги приятели, добре дошли в днешното предаване за "Селяните в Дънджоу". Аз съм водещия ....

Сега е мъртвият земеделски сезон, но 62-годишният селянин Джан Тиенгуей е зает. Той работи със земя. Реколтите през последните две години са добри. Правителството анулира селскостопанските данъци и всяка година дава пари за стимулиране на обработването на земя. Дядо Джан се радва.

Джан Гуейтиен: "Хаха, ние сме щастливи. Имаме достатъчно храна и пари. Отглеждам пшеници, сладки картофи, памук, сусам и царевица."

През следващия месец ще приберат пшеницата и дядо Джан мисли за датата за връщане в село на дъщеря му.

Джан Гуейтиен: "Дъщеря ми получава 1800 юана заплата месечно в града. Но тя винаги ми помага в обработването на земята. Като свършим с реколтата, тя работи в една фирма за храни в Гуанджоу."

В Дънджоу, това е популярно. Младите селяни работят в градовете и се връщат в селата по време на заетия земеделски сезон. Според статистиката, сега над половината селяни работят в градовете.

Всяка седмица дядо Джан отива на пазара да продава зърно, сусам и лют пипер. Пазарът е важен за селяните. Селското население се децентрализира в различни места, а пазарът предоставя възможност на селяните за търговия.

Джан Тиенгуей: "Парите идват от земята. Хаха, ние можем да продаваме излишната пшеница, памук, сусам, лют пипер, соя и царевица, за да получим пари. Това е смисъла, че земята ражда пари. Хаха."

40-годишният Уан Дъджън има дълбоко чувство към "доходоносната земя". Повечето селяни, дори и цели семейства от селото работят в други места, затова повечето обработваеми земи са изоставени. Уан Дъджън иска да арендува пустеещите общо 40 хектара обработваеми земи. Но всяка година той трябва да плаща 6,000 юана за прибиране на земите. Когато заговоря за този проблем, очите му се насълзяват.

Уан Дъджън: "Поисках на заем от всички близки и приятели, но без голям успех. Защото бях беден, никой не ми вярваше. Ако изчезна, те не могат да вземат парите си. Много бе трудно. Не искам да говоря за миналото."

В края Уан Дъджън разреши проблема чрез вземане на банков кредит. През същата година, реколтата на пшеница бе добра. През втората година, той засади сусам и получи повече доходи от пшеницата.

Уан Дъджън: "Мащабното обработване на земи ми носи богатство. Като механизирах процеса, мога да обработвам все повече земи. Благодаря на земята! Пшеницата отива в мелницата, а царевиците – за храна на животните. Земята е нашият благодетел."