В Дънджоу 80% от младите хора да работят в града подобно на съпрузите Лиу Чиан. Много хора започнаха наскоро да работят в града. Например синът и снахата на съпрузите Джан Йонмей и Ли Шумей. Те се връщат вкъщи на всеки две години.

Възрастен човек: „През тези две години, даже и през Новата година те не са връщат вкъщи. През Новата година цената за билетите е по-висока. Затова и тогава те не се връщат. Много ми липсват децата."

Синът и снахата на двамата съпрузи работят в гр. Гуанджоу в южен Китай. Само внучката живее заедно с възрастните съпрузи.

Възрастна жена: „Малкият ми син още ходи на училище. Има големи разходи. Всяка година са необходими над 10,000 юана. Как да изкараме тези пари на селото?! Доходите от отглеждането на земеделски култури не могат да задоволят нуждите ни."

Тази ситуация е доста разпространена в Дънджоу. Младите хора работят в града, а възрастните и децата остават вкъщи. Обикновено първият син изкарва пари, за да се учат по-малките му братя и сестри.

Възрастна жена: „ Когато те излязоха, децата бяха малки, само на две-три години.Синът и снахата често ни се обаждаха. Аз карах внучката ми да говори по телефона с тях. Пък тя каза, че няма какво да говори с майка си."

Другата тревога на възрастната жена е, че двамата съпрузи са възрастни и не са добре със здравето. Когато има много работа по полето, те трябва едновременно да се грижат за внучката и да работят. Те все повече и повече отслабват физически.

Възрастна жена: „Ако не съм добре със здравето и не мога да отглеждам земеделски култури, кой ще грижи за нас? Тогава те няма да могат да излязат. Обаче сега е добре. Аз съм здрава."

През миналата година село Чаен влезе в системата за кооперативно медицинско осигуряване. Икономическата тежест на двамата съпрузи бе облекчена. Посещението на лекар става не само по-евтино, но и по-удобно. Понякога двамата съпрузи изпращат лекарства на сина си, които работи в града.

В село Чаен, повечето млади хора излизат от селото и работят в градовете. Ли Шълин е изключение. Той стопанисва два завода за производство на брашно. И той е мислил да напусне, но в крайна сметка, той видя, че и в селото има шанс за развитие.

Ли Шълин: „Суровините за производство на брашно са тук на място. Може да се намали себестойността от транспорта. Качеството на пшеница тук е добро. Провинция Хънан е известна с пшеницата и земеделието. Аз искам да развивам кариерата си в моя роден край."

Въпросът за Ли Шълин не е дали да напусне или да остане, а как да се развива по-добре. Напускането има и добри и лоши страни. Момчето има свое мнение.

Ли Шълин: „Понастоящем има много отрасли, в които има възможност за развитие и от които може да се печелят пари. Обаче аз не съм сигурен кой да избера. Затова не мога да рискувам. Аз се занимавам с производство на брашно повече от 10 години. Познавам добре този отрасъл. Това е моето предимство. Аз няма да се откажа от добри идеи и шансове."

Хората, които остават в селото както Ли Шълин, са малко на брой. Но все повече и повече хора мислят както Ли Шълин дали да напуснат или да останат. Наред с промяната на политическите постановления, независимо дали ще напуснат или ще останат, те имат повече шансове за развитие.

Драги слушатели, благодарим ви, че бяхте със серийния репортаж под заглавие „Селяните в Дънджоу". Утре ще продължим с тази тема. Както казаха те, не е задължително да напускаме. И земята може да се ражда пари. Вие бяхте с Радио Китай за чужбина. Аз съм водещ . Дочуване и до утре. /Петя-Т./