Да се излезе от селото и да се търси работа в града, това има и добри, и лоши страни.

Лиу Чиан: „ В града по-лесно се търси работа."

У Жонмей: „В града ми липсва детето, понякога даже плача…."

Някой решава да остане в селото.

Ли Шълин: „За производството на брашно, можем да намерим суровини на място и така се намаля себестойността, от транспорта."

Драги слушатели, добре дошли в серийния репортаж под заглавие „Селяните в Дънджоу".

Съпрузите Лиу Чиан, които първи излязоха от селото и работиха в града, спечелиха много пари в града и придобиха много умения. Изглежда те са много по-енергични. Младите хора в селото им завиждат. Обаче дали някой подозира, какво им е струвало това?

Тук е Радио Китай за чужбина, добре дошли в серийните репортажи под заглавие „Селяните в Дънджоу". Днес ви предлагаме втория репортаж от серията „Иска да напусне, все пак остава"

В тази песен се казва, че външният свят е чудесен. През 1992 г. Лиу Чиан – втория син от рода Лиу в село Чаен в Дънджоу напусна селото, за да потърси работа в града. Тогава той нямаше 20 години. Обаче както се казва в песента, външният свят не ти дава чак толкова голям избор.

Лиу Чиан: Тогава хората в селото бяха бедни. Моето семейство беше доста многобройно. Доходите ни не бяха високи, зърнените култури се изкупуваха на ниски цени. Сестрите ми трябваше да ходят на училище. Имахме големи разходи.

Лиу Чиан: „Навън научих много неща - заваряване, технологии от завода за производство на дрехи. В града по-лесно се търси работа. В градовете има повече заводи и нужда от повече работна ръка."

В Гуанджоу Лиу Чиан се научи да заварява и оттогава той не върши обща работа. На втората година след излизането му от селото Лиу Чиан се запозна със съселянката си У Жонмей. Двамата скоро се влюбиха и не след дълго им се роди син.

Обаче идват притесненията. У Жонмей остави детето в родния си край. Всеки път когато се връщаха в селото, те оставаха за кратко и пак заминаваха. Един път двамата не се връщат в селото цели две години и като си дойдоха, останаха по-малко от месец.

„Когато излязох от селото, не смеех да карам детето да ни види, защото ако то знаеше, че ще си тръгна, ще плаче и няма да ме пусне да си тръгна. В града често мисля за детето и често плача."

Детето вкъщи е тяхната най-голяма грижа. Двамата работят в града и това ги уморява не само физически.

„Хората в града се отнасят несправедливо към нас, защото ние нямаме високо образование. Хората, дошли от други провинции, нямат еднакъв статут с местните хора."

Когато те са уморени, Лиу Чиан често пее любимата си песента „Добре ли е по чуждите места?"

Бързо изминаха 10 години. Лиу Чиан реши да се върне в селото. Защото от една страна родителите му са остарели и не могат да работят в полето. Освен това, с решение на Общокитайското събрание на народните представители бяха ликвидирани данъците в селското стопанство, налагани в продължение на 2600 години в Китай. Това означава, че има повече шансове селяните да живеят заможно, ако се занимават само със селско стопанство.  

Лиу Чиан: „Има по-добри политически постановления. Премахнати са данъците в селското стопанство. Правителството дава дотации на селяните, които отглеждат земеделски култури. Има и медицинско осигуряване за селяните. Когато работим на полето, ние отглеждаме земеделски култури. Когато няма много работа по полето, ние търсим работа в града, близо до селото. Овладях умения които ми помагат да печеля пари. Плюс доходите от земеделски култури, сега съм спокоен. „