У Жонмей носят модерни дрехи. Лиу Чиан й купува хубави дрехи. Жените в селото много й завиждат.

У Жонмей: „Моите дрехи са шарени. Хората казват, че дрехите са много хубави и ме питат колко струват. Аз отговарям, че струват няколко стотин юана."

Няколко стотин юана за една дреха, това не е скъпо за хората в Гуандун. Обаче в село Чайан в Дънджоу това е страшно скъпо. Жените в селото завиждат на У Жонмей. Уан Чиожон е една от тях.

Уан Чиожон: „И аз искам да купя такава дреха. Кой не й завижда?"

Съпрузите Уан Чиожон работят заедно с У Жонмей в един завод за преработка на хранителни продукти. След като видя хубавите дрехи на У Жонмей и Уан Чиожон се надява мъжа й Фън Чао да излезе навън да си търси работа.

И Фън Чао е работил в града. В началото той завиждал на гражданите, но след като живял в град, той е разочарован.  

Фън Чао: „Аз смятам, че и гражданите не са богати. Някои даже са много бедни. Момичета в градовете са хубави."

Хубавите момичета в градовете може само да се гледат. Фън Чао смята,че ако ще си взима жена , момиче от село е по-подходящо.

Фън Чао: „Момичета на село са по-добри, по-скромни. Те не искат много скъпи подаръци."

Заради традиционното земеделско общество, китайците са добили навика да живеят на едно място. В продължение на хиляди години селяните остават на тяхната земя. Обаче в резултат на урбанизацията в преходен период, обществената структура е разчупена и това води до масово миграция на селското население. Миграцията на населението и самореализацията са част от особеностите в тази епоха. Селяните в Китай се опитват да развиват кариера си.

В шумният завод за преработка на хранителни продукти често идва човек, който доставя брашно. Той е Уан Чуан. Това момче наследи този завод от баща си, когато беше на около 20 години. Въпреки че той не умее да говори, той много добре познава външния свят, защото той посещава интернет, който е като звено, свързващо го с външния свят. Уан Чуан мечтае за високите сгради, шумните улици, и кариерата в градовете.

Уан Чуан: „Искам да изляза, много искам да изляза, за да развивам кариерата си."

Какво ще прави като излезе? Уан Чуан не е мислил много.

Уан Чуан: „Още не съм мислил добре. Не знам точно какво да правя. Въпреки това, чух, че в градове всичко е добре. И по интернет видях."

Уан Чуан не бърза да излезе. Той каза, че първо ще работи в завода за брашно две години, за да натрупа пари и опит. Излизането от селото е въпрос на време.

Всичко идващо от градовете несъзнателно разчупва тишината в селата. Честни и скромни, селяни се променят. Те искат да отидат в градовете, за да видят новите неща. Тези, които се връщат, се променят. Земята е тяхната опора. Обаче те не могат да живеят богат живот само чрез земята. Те се мечтаят за жизнеспособни градове. Обаче те трудно да се адаптират към живота в градовете, когато навлизат в тях. Селското население непрекъснато се движи към градовете. Градската култура оказва влияние върху селата. Влиянието е взаимно.

Драги слушатели, благодарим ви за вниманието към днешната рубрика. Утре по същото време ние ще ви разкажем за преживяванията на съпрузите Лиу Чиан в града и за противоречията у селяни дали да напуснат или да останат до земята си. Селяните в южен Китай имат една поговорка „Няма захарна тръстика, чиито две глави да са сладки". Искате да знаете какво е това? Утре в специалната рубрика за селяните в Дънджоу ще ви кажем. Тук е Радио Китай за чужбина. Аз съм водещ . Дочуване! / Петя-В./