Мечтаят за града, привързани към земята. Някои излизат от селата, някои се връщат. Ако искате да се запознаете със състоянието на живота на хора в китайските села, слушайте серийния репортаж на Радио Китай за чужбина под заглавие „Селяните в Дънджоу".

Селяните в Дънджоу За развитие: Удар отвън

Те мечтаят за градовете.

Уан Чуан: „Искам да изляза от село. Много искам да изляза, за да развивам кариерата си.

Те също са привързани към земята."

Фън Чао: „Момичета в селата са по-добри и по-скромни от момичета в градовете."

Независимо дали излизат или се връщат, настъпиха промени

У Жонмей: „Впрочем няма да живея по предишния начин."

Ако искате да се запознаете с положението в китайската села, слушайте серийните репортажи под заглавие „Селяните в Дънджоу". Днес ще ви запозная с първия репортаж от тях „Удар отвън"

Тук е Радио Китай за чужбина. Аз съм . През март тази година ние излъчихме серия репортажи за жителите в градовете в Китай под заглавие „Истории от жилищния комплекс Йонлъ". В репортажите ви запознахме с въпросите за жилищата, здравеопазването, образованието и пенсионното осигуряване в Китай. Не малко слушатели харесаха тези предавания и изразиха желание да чуят повече за китайските села.

Неотдавна журналистическият ни екип посети Дънджоу в провинция Хънан, в централната част на Китай. От днес ние ще излъчим за вас серия репортажи под заглавие „Селяни в Дънджоу".

Отглеждат земя, работят в града, влизат в града и се връщат в селата. Откъде имат средства и технологии? Кой се грижи за възрастните? Кой решава тези въпроси? Как се управлява?

Ако искате да се запознаете с положението на живота на китайските селяни, слушайте серийните репортажи под заглавие „Селяните в Дънджоу"

В село Чан, семейство Лиу Чиан е модерно. Двамата съпрузи построиха нова къща с пари, натрупани в продължение на 10 години работа в града. У дома на семейство Лиу Чиан има нов хладилник, цветен телевизор, домашни уреди и други. У тях има всичко, което има у дома на един градски жител. Според думите на домакинята У Хонмей, преди те не са мислели, че ще могат да живеят по този начин.

Т.нар. „град" е именно град в провинция Гуандун в южен Китай. Там съпрузите Лиу Чиан работеха 10 години.

Лиу Чиан:

„Тогава аз отидох заедно със съучениците си. Аз мислех, че в града се търси по-лесно работа отколкото на село. Там има много заводи. Мога да намеря работа."

Тогава Лиу Чиан бил на не повече от 20 години. Той напуснал селото, за да печели пари. В продължение на 10 години той работеше на много места. В провинция Гуандун той се запозна със съселянката си У Жонмей.

Той забравил, че са претърпели много трудности и мъки. Но като се върнал от града на село след 10 години, Лиу Чиан учудил младите хора в селото. Той имал пари, можел да заварява. Двамата съпрузи се държали като граждани.

У Жонмей: „Ние отсъствахме доста голям период. Ние научихме повече. Сега обмисляме как да развием кариерата си. Животът е по-различен от преди."

Лиу Чиан: „Аз мисля, че с уменията си мога да изкарвам пари навсякъде. Различно е дали човекът има умения или няма."

В разговора на съпрузите Лиу Чиан непрекъснато са споменати думите като „развитие", „техника", „образование", „знания". 10 годишният живот в града оказва влияние върху живота и плановете на съпрузите в селото.

У Жонмей: „Ние сме отворени хора. Всеки е имал младежки години. „

Когато те работеха в града, двамата се държаха много свободно, като граждани. Когато се върнаха на село те често ходят ръка за ръка пред хората. Обаче те танцуват само вкъщи.