Уан: След като се омъжих, започнах да пея Нуоен Джия. Преди това знаех за нея, но не съм я пяла. В семейството много хора пеят тази песен. Когато пея, си мисля за родния край, далече от Кърчин. Много е тъжна. Децата ми също могат да пеят.

Водещият: Баба Уан има внучка. Като интервюирахме бабата, тя ни слушаше внимателно.

Уан Джинджи: Внучката ми научи тази песен от мен още на една година. Аз пея, тя повтаря.

Внучката: Аз съм на 12 години. Научих песента от баба си. Много ми харесва. Преди нямах тъжно чувство, но сега имам. Бабата ми разказва приказки и ме научи на тази песен. Всичко е толкова трогателно. Бързо я научих.

Водещият: При новата епоха транспортът е модернизиран и разстоянието става по-кратки. Затова където и да се омъжат момичетата, няма да са далеч. „Нуоен Джия" се разпространява все на все повече места и се пее не само на степта, но и в градовете и на сцените.

Водещият: Новото поколение на степта използват нови аудиовизуални технологии и нова техника за пеене. Благодарение на новите елементи, песента „Нуоен Джия" става по-хубава. Но независимо как се украсява песента, отразената в нея дълбока обич на монголската националност към родния си край няма да се промени.

Водещият: Джу Джиджун е експерт от Асоциацията за народна музика. В момента той събира самобитни песни в степта.

Джу: Където и да ходят, Пекин, Шанхай и Лондон, хората от степта не забравят родния си край. През нощта, те мислят за роднините си. Още при първа чаша ракия, те чувстват степта и обичта, и пеят песните от степта. Те пеят, но не за другите, а за себе си. Те изразяват своята мъка към родния си край. Такова чувство се предава от поколение на поколение.

Водещият: Скъпи слушатели, запознах ви с песента на монголската националност „Нуоен Джия" Имате ли подобни песни във вашата страна ? Пишете ни ! Вие сте на вълните на Радио Китай за чужбина. Днешното предаване завърши, пожелавам ви лека и приятна вечер. /Хъ-В/