Водещият: Скъпи слушатели, вие слушате песента на монголската националност „Нуоен Джия", изпълнена от попгрупа от автономния район Вътрешна Монголия. Името на групата също е „Нуоен Джия". Във вътрешна Монголия, родния край на певците от групата, тази песен е много популярна, колкото например „Две следи" в България.

Водещият: Песента на монголската националност „Нуоен Джия" ни разказва една тъжна, но прекрасна история.

Преди много много години, в степта Кърчин, Вътрешна Монголия, имало едно хубаво момиче, което се казвало „Нуоен Джия". От малка тя започнала да пее с птиците на степта, да играе с овцете и да бяга със своето червено конче. Тя пораснала заедно с него. Уютнният живот минавал бързо. Нуоен Джия станала голяма и баща й решил да я омъжи за непознат за нея мъж. Тогава дъщерите трябвало да слушат бащите си. Тя не желаела това, но нямала друг избор. Тя трябвала да отиде при мъжа, който живеел далече от нейното родно място. Червеното конче търгнало с нея. През това време, хората пътували с каруци, които монголците наричат Лълъче. Лълъчето на Нуоен Джия се движило през степта десетки дни. Това означава, че Нуоен Джия нямала възможност да се завърне в родния си край.

Година след година, Нуоен Джия много мислела за своето родно село и много пъти се качвала на планина да гледа и вика имената на роднините си. От мъка за близките си, тя починал. Червеното конче като чели разбирало сърцето на Нуоен Джия и бягало денонощно към родното село. То пристигнало в селото, но било толкова изморено, че издъхнало пред вратата на родителите на Нуоен Джия.

Реката тича, вълните не спират. Дъщерята се омъжва, едно конче е сватбен подарък за нея.

Няколко стотин години песента „Нуоен Джия" се разпространява степта. Днес хората в родния край на Нуоен Джия също обичат да я пеят.

Водещият: Възрастната жена, която пее, е от родния край на Нуоен Джия. Тя се казва Худагула.

Худагула: Други песни не зная, само тази мога да пея. При Нова година, рождени дни на децата, често пея тази песен. Когато сме изморени сме от работа, също пея „Нуоен Джия".

Водещият: Когато се омъжи, изпя ли тази песен ?

Худагула: Пея и плача. Когато ми е мъчно за родителите ми, също пея. След като се омъжих, много ми беше мъчно за роднините ми. Аз съм най-голямата сред братята и сестрите ми.

Водещият: Дъщерята на Худагула има същото чувство.

Дъщерята на Худагула: Скоро ще напусна родителите си и ще живея при мъжа си. Ханците и монголците изпитват еднакво чувство. Песента „Нуоен Джия" е най-добре отразява такова чувство.

Когато тя мисля, че аз ще се омъжи, тя пее тази песен Много й е мъчно за мен.

Тази песен има хубава мелодия е лесно се разбира. Тя отразява общото чувство на много хора.