Джу Джиджон: „Всички истории в света имат начало и край! Историята за мен с народни песни няма начало и край. От народен певец до служител в масмедиите, той търси сред народа, търси изкуство и аристите. Радио Китай за чужбина, ще ви запозная с монголския музикант Джу Джиджон в днешната ни емисия след „текущи събития".

Джу Джиджон: „Роден съм от народните песни. Всички истории в света имат начало и край! Историята за мен с народни песни в същност няма начало и край."

В песента, нека да вървим по пътя на един служител в китайските медии.

Тук е Радио Китай за чужбина. Драги слушатели, аз съм водещата Ци. Монголският народ, живеещ в северен Китай, е известен с танците и песните си от древността, и той създава специалната култура на степта. В богатата и разнообразна култура на степта, народните танци и песни на монголската националност заемат важно място и се наричат изкуственото цвете в степта. Един ден през юли, ние навлязохме в околия Найман на град Тунляо, източен автономен район Вътрешна Монголия, по време на репетиция на драма с танци и песни, свързани с екологичното изкуство.

Джу Джиджон: "Тази част е четвъртата сцена от цялата ни програма. Тя отразява любовта на младите хора. Сцената показва разцъфтяване на елда. Първото ядене, поднесено на всеки гост в Найман е фиде на елда. Тя е специфична за региона. Когато белите цветя разцъфтяват, младите хора ще се потопят в тази романтична атмосфера."

45-годишният Джу Джиджон е главния режисьор на драмата. Той е роден в степта и харесвал монголска музика, още когато бил дете. От предишния изпълнител на музикалния инструмент Съху до сегашния известен режисьор на програмите за народни песни и експерт по народната музика на Китайската асоциация на артистите, той се съсредоточава във вокалното изпълнение на националните песни:

Джу Джиджон:"Драмата се нарича "Търсене на краля на песните". Всъщност, през последните години търся краля на песните. Питам навсякъде кой пее народните песни най-добре. Считам, че вече се превърнах в човек, търсещ изпълнители на народни песни."

Джу Джиджон:"Израствам от монголската музика. Всеки гост при нас пее когато те пият чай и алкохол."

Джу Джиджон:"Роден съм в степта Хулунбер. Имам дълбокия спомен за живота в степта когато бях малък. Около ограда има волните изпражнения като хълмове. Наблизо, хората доят. Възрастните се връщат у дома с коня. Те завързват коня пред вратата, целуват децата и влизат в къща.Когато бях малък, майка ми винаги пееше една песен за мен. Това е първата народна песен, която помня и досега не мога да я забравя."