Велин Пасков: Господин Паси, вие сте на посещение в Китай няколко годни след вашето предишно посещение. Може ли да се каже, се говори за продължение на политиката, която следвате от тогава спрямо Китай?

Соломон Паси: Цялата наша държава има много последователна политика към Китай. Това, което заявихме още през 2002 година , че България поддържа политиката за един Китай по отношение на тайванския въпрос. Ние сме "За" интеграцията на Тайван с Китай. Промяна на тази политика няма и не се очаква да има. Не случайно българо-китайските отношения са в такъв възход. Само преди няколко месеца тук още се помни посещението на министър председателя Станишев. Смятам, че новите обстоятелства, които настъпиха след членството ни в ЕС дават една съвършено нова роля на България, както в рамките на ЕС, така и в отношенията между Китай и ЕС. България се превърна във входната врата на Азия към ЕС и обратното – изходната порта., през която ЕС може спокойно да излиза към Азия.

Велин Пасков: Ако мога да го нарека "физическото присъствие" на България в Китай: от една страна бяха решени проблемите с посолството в Пекин. Също така бе открито генерално консулство в Шанхай. Какво е значението на тези две събития за нашите отношения?

Соломон Паси: Шанхай е една изключително бързо развиваща се икономическа единица. Тя има впечатляващи, гигантски икономически мащаби и смятам, че посолството, което открихме там преди близо 3 години е един от силните лостове за българо-китайските отношения.

Велин Пасков: Говори се дори за евентуалното откриване на генерално консулство в Хонг Конг. Има ли движение в тази посока или това е само далечно бъдеще?

Соломон Паси: Това е по-скоро близко минало отколкото далечно бъдеще. Ние сме имали посолство в Хонг Конг. На този етап не смятам, че е на дневен ред откриването на действащо генерално консулство в Хонг Конг. по-скоро един почетен консул, ако може да се намери добър, би свършил много добра работа.

Велин Пасков: Където стъпи вашия крак това води до развитие на двустранните отношения. Няколко думи за срещите ви тук, в Пекин.

Соломон Паси: Аз не бих искал да персонифицирам успехите на страната с един или друг представител на българската дипломация или българската политика. Просто в последните няколко години България натрупа много сериозен международен опит. Особено в многостранната дипломация. Преговорите, които приключихме успешно, първо с НАТО, а после и с ЕС. Работата ни в Съвета за Сигурност, председателството на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа. Всичко това създаде за българската дипломация един огромен потенциал и съвсем естествено използваме този потенциал в нашата бъдеща работа.

Велин Пасков: Накъде сега, след Пекин? Доколкото знам ви предстои пътуване до Тибет, където ще се срещнете с много от местните ръководители. Тибет е чувствителна тема?

Соломон Паси: Тибет е чувствителна тема в китайската политика. Аз съм много благодарен на Китайскотоправителство, че направи такъв жест специално да организира визита на нашата делегация до Тибет. Освен политически жест, смятам, че има и друго икономическо измерение, което бихме да търсим. Ще видя за първи път това постижение на науката и техниката – китайската железница, която свързва Пекин с Тибет. Това е уникално инфраструктурно съоръжение. Железница, която на места минава на 5 000 метра надморска височина, която е дълга 5 000 километра. Минава през вечно замръзнали почви и терени. Това за нас ще бъде голяма поука, защото китайците успяха да направят 5 000 километра железница на 5 000 метра надморска височина, докато ние за последните 50 години и едни 50 километра от не можем да направим от железницата между София и Скопие , нито пък 15 километра за прокопаем от тунела под Шипка. Смятам, че много можем да се поучим от Китай и специално в разговорите с моите колеги подчертах то3ва обстоятелство, че ако искат добро приложение на своето инфраструктурно Ноу Хау, на своята инфраструктурна технология, България в частност и Балканите за много подходящо място.

Велин Пасков: Благодаря.

Соломон Паси: Благодаря и аз.