Теорията на Дън Сяопин представлява неговата теория за строителство на специфичния социализъм с китайска специфика.

През новия период за строителство на социализъм с китайска специфика, въз основа на обобщаване на опита от социалистическото строителство след установяването на нов Китай и изучаване на международния опит и световната обстановка, в практиката на реформата и отварянето на вратите към света, китайските комунисти, начело с Дън Сяопин намериха пътя за социалистическото строителство, отговарящ на китайското положение и постигнаха големи успехи в реформата и отварянето на вратите, както и в социалистическото строителство. Постиженията през този период са доказателство за теорията на Дън Сяопин, потвърдена чрез практиката за насочване на развитието на китайското социалистическо строителство.

В Теорията на Дън Сяопин се отстояват идеологичното освобождение и търсенето на истината от фактите, отговаря се на въпросите, като що е това е социализъм, как да се изгради социализма в неразвит икономически Китай. С новите идеологични точки, теорията на Дън Сяопин обогатява и наследява марксизма и идеите на Мао Дзъдун, представлява съвременния марксизъм на Китай и е нов период за развитие на марксизма в Китай.

Теорията на Дън Сяопин е комбинация на практическия опит и ум на китайския народ, както и е посоката на китайските комунисти в строителството на социализма с китайска специфика.

Дън Сяопин (1904 – 1997) е централна фигура от второто поколение китайски ръководители и се нарича главния проектант на китайската реформа и отваряне на вратите към света.