След опиумната война през 1840 г. Китай се превръща в полуколониална и полуфеодална страна и е наречен „болния човек на източна Азия", който е третиран своеволно от другите страни. Създаването на Китайската комунистическа партия през 1921 г. е изключително голямо събитие в китайската съвременна история. Оттогава Китай променя посоката на развитието си.

Под ръководство на ККП, след 28-годишната трудна и упорита борба, китайският народ създава нов Китай, в който народът е господар на страната и се осъществява независимостта на държавата. С това се слага край на стогодишен период, през който китайците са третирани от чужди държави и се осъществява исторически напредък и скок. Под ръководството на ККП, китайският народ се отправи към пътя на националния просперитет и могъщество, към общото добруване чрез провеждане на политиката на реформа и на отговорени врати. В резултат на това производителните сили, комплексната мощност и нивото на материалния и културния живот на хората се повишава видимо. Под ръководството на ККП китайският народ хладнокръвно се справи със сложната международна и вътрешна обстановка, преодолява рисковете и се противопоставя на натиска, в резултат на което социалистическият Китай величествено се изправи в изтока и доказва жизнеспособността си.

Създаването, развитието и разширяването на ККП окончателно слага край на периода на уважение на Китай, в резултат на което Китай отново се нарежда във водещите страни в света. Както се казва в една популярна китайска песен „Без комунистическа партия няма да има нов Китай. Партията работи за народа, партията с все сърце спасява Китай…."