Днес ви предлагам пак да излезем от къщи и да идем в някой китайски парк, без значение през кое време на деня. Там ще видите един от най-удивителните видове упражнения, наречено поради липса на по-точни термини, "земна" калиграфия.

Нека първо да направя една скоба и да припомня, какво представлява калиграфията. А тези, които искат да научат повече, може да пррегледат статията ми по темата в рибриката "Традиционен Китай".

Калиграфията е изкуство на сътворяване на красиви или елегантни писмени знаци. Самата дума буквално значи 'красиво писане' и допреди изобретяването на книгопечатането, което е едно от важните китайски изобретения, то е било задължително при написването на книги. Това изкуство се заражда в Китай от най-древни времена и е широко разпространено в страната и в наши дни, като се смята за една от най-върховите форми на китайското изкуство. Въпреки че то се основава на китайските йероглифи, даже и незапознати с китайския език хора могат да оценят красотата му, тъй като това е абстрактно изкуство.

За китайския калиграф това изкуство е упражнение за ума, което кара умът и тялото да се координират за да бъде избран най-добрия стил за изразяване на съдържанието на текста. Това е най-отпочиващото и в същото време изискващо най-висока дисциплина упражнение за човешкото физическо и духовно равновесие. Историята доказва, че много калиграфи се радват на дълголетие.

Затова, съвсем не е учудващо, че калиграфията излиза извън рамките на кабинета и дома и се практикува на открито. Всъщност, ако се практикува вкъщи, това изисква много специални материали и уреди като китайска туш, специална мастилница, различни по големина и състав четки, определен вид хартия, удобна голяма маса и др. Когато се завърши готовата творба, се навива на руло и обикновено се съхранява някъде. Можете да предположите, колко много рула се събират вкъщи с времето и какви проблеми по съхраняването и почистването им това може да създаде.

Така се появява една много интересна форма на калиграфия, която се практикува навсякъде навън, стига да има хубав плочник или асфалт. Където и да било в Китай може да видите хора, които държат огромна четка, най-често направена от обикновена домакинска гъба и заострена, които да редят красиви йероглифи по асфалта. А за мастило им служи най-обикновена вода. Често водата е сложена в кофичка, но съм срещала и по-"модерни" четки, при които бутилка с вода е умело приспособена върху самата четка, така че при натискане или автоматично да пуска вода към гъбата.

Уверявам ви, че можете с минути да наблюдавате, как изпод четката на тези хора на асфалта се появяват изящни йероглифи и черти, които само след няколко мига изчезват с изпаряването на водата. Те може да са просто упражнение на отделни йероглифи или части от тях, както и може да са свързан текст – най-често класически поеми или канони.

Този вид занимание е разпространено из цялата страна и даже се правят състезания по писане. Продават се и по-"професионално" направени четки.

Този вид занимание е полезно както за практикуващите, така и за гледащите. За тези, които творят красивите йероглифи, е начин да упражнят паметта си, въобръжението си, да постигнат вътрешна хармония, която е залог за добро здраве. За гледащите пък, това е естетическа наслада, споделяне на красотата с други хора, припомняне на йероглифи и древни творби. Разбира се, това е хубав начин и за запознаване с хора.

А за всички това е напомняне, че всичко в живота е временно и трябва да се насладим на мига, да направим нашата радост достояние и на другите. Защото тези хора ни показват, как само с помощта на четка, вода и сух паваж може да се създаде литература, предназначена не да остане в книгите, а в паметта на хората, които присъстват на написването и. Това е истинското значение на думата "случване", на присъствие на процеса на творене на изкуство. (Тея)