През последните няколко десетилетия в света се появиха много филми за Ушу (Кунгфу), които са посрещнати възторжено от зрителите и спомагат за разпространението на китайските бойни изкуства в света. Началото е поставено от филмите на Брус Ли, който въпреки кратката си филмова и житейска биография, остава като легенда в бойните изкуства. Предполагам, че и много от нашите слушатели харесват филмите за бойни изкуства, като, ако по-младите не познават Брус Ли, то поне със сигурност знаят имената на Джеки Чан или Джет Ли, които в известен смисъл са негови ученици. А пък колко станаха популярни на Запад бойните изкуства след поредицата филми с грандиозни ефекти, започната от "Тигър и дракон"! Разбира се, истинското Ушу не е толкова магическо, колкото е показано във филмите с помощта на специалните ефекти, но ако се практикува усилено, човек може да постигне много учудващи резултати.

Нека да припомним, че Ушу е общото наименование за бойно изкуство в Китай, като у означава 'боен, военен', а шу – 'изкуство'. В САЩ е повече популярен терминът Кунгфу (на китайски 'gongfu' – б.а), което означава буквално високо умение в някакъв аспект, а не задължително бойно умение. И поради тази причина, много хора на Запад смятат, че кунгфу е вид традиционно бойно изкуство. Всъщност, този термин на китайски обозначава навици, създадени след години упорити упражнения. Разбира се, кунгфу има непосредствено отношение към Ушу, но със същия успех може да се използва за голям специалист в областта на кулинарията или карането на кола.

Ушу е важна съставна част от китайското културно наследство, като то не включва само физически упражнения, но и философия, медитация и естетика. В наши дни, неговият боен аспект е доста отслабнал, но са се засилили функциите му за подобряване и поддържане на здравето и за засилване на физическата сила. Ушу дори се е превърнало вече и в официално направление на изкуствата за представления. То се практикува от всички възрастови слоеве и от двата пола с цел да се постигне добро здраве, силна воля, умения за самозащита, духовна дисциплина, смелост, бързи реакции, както и е начин за разпускане и за състезание. Предстои и включването на Ушу като олимпийски спорт.

Ушу може да се практикува самостоятелно, по двойки или в група, с голи ръце или с древни китайски оръжия. То има различни стилове и системи.

Благодарение на филмите, днес почти няма човек в света, който да не е чувал за бойните изкуства на Шаолин и Удан, като само това от Шаолин има стотици стилове. Освен тях има и много други стилове, като не броим стилове като каратето и джудото, които също се коренят в китайските стилове. Логично е да се предположи, че някои видове бойни изкуства не са подходящи за определен тип личност или целите, които си поставя ученика. Например, ако искате да постигнете ловкост и скорост и същевременно да нанасяте ударите красиво и грациозно, то вероятно за вас ще е по-подходящ стила на Дългия юмрук. Но пък ако искате да се занимавате дълги години и да се чувствате едновременно хем силни, хем отпуснати, то за вас е най-добре тайдзичюан. Освен това, не трябва да забравяте за своето тяло и физическите ви способности: за всеки тип структура съответстват дадени упражнения и боен стил. Защото, ако например не сте подходящи за стила на Дългия юмрук, то няма да постигнете съвършенство в този стил, колкото и да се стараете. Дано не ви звучи много фатално – това е китайската култура: да намерите това, което ви съответства и да не насилвате своята природа.

Повечето чужденци се сблъскват с немалко трудности при усвояването на основните движения, а след това – при преминаването на всяка ново стъпало. Много вярват, че ключът към успеха са непрестанните тренировки, както правят много китайци, занимаващи се с бойни изкуства. Но, както отбелязват китайските учители, за чужденците е нужен по-различен подход. Това се дължи на факта, че много чужденци от неазиатски произход са по-големи и по-силни физически спрямо китайските им колеги и даже учители. Затова много упражнения, изчислени за китайското телосложение, те просто не могат да ги постигнат и за тях са нужни специални движения и упражнения.

Другата трудност е че по-голяма част от формите на ушу изисква гъвкавост в ставите, която не е характерна за чужденците. Поради това, някои сложни движения с ръце и дълбоки забавени стойки, които за китайците и азиатците са относително лесни, за други се оказват сложни. Разбира се, чужденците имат друго преимущество: те имат по-дълги ръце и затова ударите са потенциално по-далечни.

Следващият път ще продължим с общото разделяне на китайските бойни стилове на външни и вътрешни и ще дам някои примери за бойни изкуства. (Тея)