Здравейте приятели. Аз съм водещия на предаването „300 секунди с Велин". Избрах нарочно числото 300, когато с моите колеги умувахме над заглавието на бъдещата емисия. Това е и много и малко. Това всъщност са секундите на предаването. Но ако стане въпрос за минути, те са само 5. пет кратки минути, които отлитат много бързо. Питате се защо умувам над всичко това. Защото ако отделяте всяка сутрин 5 минути или 300 триста секунди за тялото си под формата на гимнастика, животът ви коренно ще се промени. Не говоря за омразната от всички ни гимнастика от едно време, в училищния двор. Ще стане дума за нещо, което е колкото полезно, толкова и красиво – Тай Чи Чуан.

Това е вид бойно изкуство, което със своята грация и мекота на движенията се е превърнало в част от живота на китайците. Нещо, без което те не могат сутрин. Рано сутрин Пекин се различава от останалите многолюдни и гъстонаселени мегаполиси по света. В другите градове хората обикновено бързат с колите си, бутат се в автобусите, цупят се на спътниците си в метрото или четат страшно новини от вестниците, притиснати в някое задимено кафене. В Пекин стотици хиляди и може би милиони излизат на ... сутрешна гимнастика. С или бе съпровод на музика те се потапят в движенията на Тай Чи Чуан. Бавни, спокойни и загадъчни те не се интересуват от нищо. Строени в редици и колони те изпълняват този всекидневен ритуал. Движенията са заимствани от класическите за бойните изкуства – удар, нападение, защита. Според историческите данни това изкуство било създадено за войните, за да възпитават качествата необходими им в боя – чувство за равновесие, спокойствие и хладнокръвие, концентрация.

Начинаещите в Тай Чи Чуан трябва да овладеят 108 основни движения, като след това вече идва ред и на помощните аксесоари. В основата, както казах е бойно изкуство, но днес това е може би най-известната гимнастика в света, която всекидневно намира нови и нови привърженици по целия свят.

Тай Чи Чуан е навсякъде във времето. Ненапразно осми август, денят, който отбеляза една година до началото на олимпийските игри започна с масова гимнастика и изпълнения на Тай Чи, както го наричат съкратено по целия свят. Кадрите с хилядите практикуващи пред Паметника на Хилядолетието в Пекин обиколиха световните агенции, но не изненадаха света. По всички континенти има вече клубове, в които милиони хора практикуват този спорт.

Според една легенда още през 600 година пр.н.е. в хрониките на Лао Дзъ се споменава за „борбата с невидим съперник". Но легендите за възникването му са много. Според едната Уан Зон Юе от династията Цин е създателят на Тай Чи. Той е написал книга, която допринася изключително за неговото разпространение и популяризиране. Според друга версия правото да се нарича създател на това изкуство се полага на Джан Санфен, когато идва края на династията Сон, в края на XIII век. За да бъде мистерията още по-пълна се намесва и свещената за даоистите планина У Дан. Според привържениците на тази теория, последователите на учението се оттегляли за дълго в планината търсейки спокойствие и усамотение. В дългите дни на върховна концентрация те поставили основите не само на истинския даоизъм, но и на популярното днес Тай Чи Чуан.

И най-накрая, идва ред на най-популярната и приета от мнозина теория. Според нея произходът трябва да се търси в края на императорската династия Мин (1368 – 1644). Двама изследователи – Тан Хао и Гу Люсин стигнали до този извод, след като в продължение на години търсили следите му в регистрите на Чен Дзягу. Навремето императорите в Китай били наложили строга административна дисциплина, благодарение на която до днес са запазени огромни архиви. Двамата учени попаднали на името на Чен Уан Тин, който се счита за баща на Тай Чи Чуан. Той е създател на бойно изкуство стил Чен, в основата на което е изкуството за бой със сабя. Самият той не претендира да е измислил, той просто го е систематизирал, но всичко е съществувало много преди него.

Историята на Тай Чи Чуан е безкрайна. Сигурно след години ще бъде открита друга теория за неговото възникване. Но много по-важен е факта, че той е любимо упражнение на милион. В паркове, градини, изобщо на всички възможно големи пространства всяка сутрин ще видите китайци изпълняващи фигурите на Тай Чи Чуан. Леки, гъвкави и грациозни движения. Основната цел е пълното отпускане. Мускулите почти не се използват, като цялото внимание и напрежение попада върху сухожилията. След постигане на желаното спокойствие следва етапа на вътрешната сила. Всички части на тялото трябва да се свържат в едно. Ако една част се движи, това означава, че цялото тяло се движи.

В основата на всичко е енергията, която произлиза от корените на човек – краката. Те са в основата на всяко движение, на всеки удар на едната или двете ръце. Когато гледате индивидуално или масово изпълнение на Тай Чи Чуан, грацията и мекотата в движенията са тези, които ви грабват. Тялото е свързано в едно. Ненапразно философията на това изкуство казва: Краката са в основата на всеки удар, хълбокът го предава а ръката само изпълнява. Когато към тези упражнения прибавите и тези, свързани с коремното дишане комплексът може да завърши а вашият ден – да започне.