Настъпи времето за раздяла с университета. По различни начини студентите казват "Довиждане" на своето следване, на своите преподаватели и приятели. В днешната рубрика ще ви представя специална музикална програма на тема "Раздяла със студентския живот".

Това лято 15 радиа от нашата страна заедно организират специална музикална програма за абсолвентите "Приказка за младите". В тази радио-програма ще слушате различни песни за раздялата, разкази за университетския живот и ще отправите музикални поздрави към състудентите си, с които скоро ще се разделите.

"В нашата памет остава незабравим университетския живот, защото е изпълнен не само с лекции и изпити, но и с приятни срещи и много нови запознанства. Сега е време да си кажем "Довиждане". Какво искаш да кажеш на състудентите си? Кажи го. Чрез вълните на радиото ще предадем думите и искрените ви поздрави!"-Така казва музикалният водещ Апън на програмата "Звукове на града" в Националното радио. Всеки ден през последния и първия час ще се предава музикалната рубрика за абсолвентите. Ако искаш да кажеш нещо на състудентите или на преподавателите си, в радиото може да пожелаеш песен.

Когато известна мелодия започва, в общежитието обикновено всички заедно пеят със сълзи на очите.

Току-що чухте "Жасминът цъфти", типична университетска песен, изпълнена от предподавателя по арабски език в Пекинския университет по чужди езици Хъ Джион. Тя е много популярна сред абсолвентите, особено по това време. В песента се описват цветовете на Жасмина, красиви и ароматни, които често цъфтят в университетите. В песента се пее : " Жасминът цъфти-толкова красив и бял. Ти-срамежливо момиче-приличаш на жасминов цвят, който изпълва с ухание моята душа. Времето бяга като планински поток сега, а тогава небето бе винаги синьо и времето беше спряло."

"В онези моменти, времето минаваше бавно. Ти често казваше, че завършаването на университета изглежда безкрайно далече. Но бързо настъпи раздялата..." Тази песен се нарича " Ученикът, с когото седяхме на един чин". Когато чувам тази песен, неволно си спомням студентските времена : синьото небе, топлата слънчева светлина, спокойния университет, пъстрите поля и безгрижните дни.

Когато става дума за раздялата с университета, си спомням за една от последните ми нощи, прекарани в там. Незнайно как се чу песен със съпровод на китара. Няколко момчета пееха наблизо. След малко всички прозорци на блока бяха отворени, а ние, момичета, плачехме и пеехме заедно с тях. Някои с извика : "Обичам те завинаги, мой университет!" Колко романтичен и забележителен момент! Онзи нощ ще остане вечно в паметта ми.

Драги слушатели, днес ви представих музикалната рубрика за раздялата с университета. Вярвам, че ви е допаднала. С вас беше Надя, очаквам вашите мнения по тази тема, които с удоволствие ще прочета.