Ушу е един от най-популярните китайски спортове по света. Познат на места и като "кунгфу" (макар това да е по-скоро неправилна употреба на думата, тъй като кунгфу на китайски се отнася до какъвто и да е вид майсторство –б.а.), този боен спорт се тренира от малки и големи, мъже и жени. Вече съм ви разказвала за историята и особеностите на ушу, както и за най-известния в Европа вид – бойното изкуство от манастира Шаолин. Днес ще ви разкажа за особеностите на ушу, практикувано от жени, както и за някои известни жени-бойци в китайската история.

В историята на бойните изкуства на Китай са запазени имената на немалко известни смели жени, които са се борели срещу злото и са отстоявали благородните качества, са защитавали родината и бестрашно са се борили с враговете, по нищо не отстъпвайки на мъжете. Пример в това може да бъде Фън Уанджън, която е живяла по времето на последната китайска императорска династия Цин. Още от малка тя започва да изучава ушу и израства като храбър боец. Когато през 1860 г. коалиционните англо-френски войски завземат Пекин, тя предлага на баща си план с агресорите. Тя казала: "Европейците са въоръжени с огнестрелно оръжие, но не владеят бойни изкуства. Огнестрелното оръжие е подходящо за внезапно и далечно използване, а бойното изкуство е подходящо в уличните боеве". Тя решава сама да оглави отряд, който да се бие с врага в близки боеве. Тя събрала отряд от млади патриоти и устройвала засади. Когато противникът се приближавал към мястото на засадата, те смело изскачали и се биели. Скоро новината за нея се разпространила из вражеските отряди и името и започнало да внушава страх.

По време на антияпонската война в Китай става известно името на Уан Сялин, която се сражавала без оръжие с марионетните отряди в Северен Китай.

За западните хора най-известна остава китайската героиня Мулан, благодарение на заснетия по сюжета на нейната история пълнометражен анимационен филм. Информация за нея ще можете да намерите в тазседмичното издание на рубриката ми "Традиционен Китай".

И в наши дни в различни кътчета на Китай има немалко момичета, които се занимават с бойни изкуства. Всеки ден рано сутрин, ако се разходите по паркове, улици и площадки можете да озабележите гъвкавите им силуети, уверените им движения и прекрасна стойка, която може да напомня най-различни фигури. Всяко едно техническо движение, било то мълниеносно преместване, падане или превъртане, момичетата могат да го изпълняват не по-зле от мъжете. Това още един път свидетелства в полза на универсалността и масовия характер на ушу, което е в еднаква степен подходящо и за жени.

Доказано е научно, че редовните занимания с ушу влияят благоприятно на възстановяването на органите от всички системи на организма и че за жените е полезно да тренират който и да е стил ушу. Например, те може да тренират Синичюан, Багуаджан, Нанчюан и даже такива, в които има много падания и превъртания по земята като Дитанчюан.

Но все пак, по строеж и физиологически функции женският организъм се отличава по редица признаци от мъжкия, затова тренировките на жени трябва да се провеждат на строго научна основа.

Първо, жените като цяло са по-ниски от мъжете, краката им са по-къси, а центърът на тежестта съответно е разположен по-ниско и сухожилията им са по-еластични. А тъй като те имат по-добра гъвкавост и ловкост, то на занятията може да се комбинират елементи от различни стилове, като се включват повече балансиращи и плавни движения. За тренировки е най-добре да се подбират повече упражнения с относително високи изисквания за гъвкавост и еластичност, например, с два кинжала, с две топки, както и всевъзможни елементи от тайдзичюан и багуаджан. Що се отнася до обема на натоварванията, той трябва да се увеличава постепено.

Второ, женските мускули не са толкова развити като мъжките, което определя, че като цяло жените са по-слаби от мъжете, с по-малко сърце, по-ускорен пулс, с по-ниски скоростни качества и издържливост, затова не е целесъобразно да се карат да изпълняват прекалено енергични и продължителни комплекси упражнения. Също така, жените трябва да повтарят по-малко пъти движенията. Общото количество елементи при жените може да е съпоставимо с това при мъжете, но те трябва да са по-внимателни, последователни и предпазливи на занятия.

Трето, по време на специалните физиологични периоди при жените е по-добре за тях да не участват в състезания, да съкратят обема на тренировките, да намалят или въобще да изключат резките движения. Прекалените усилия, скокове и падания, както и прекалено широките удари с крака от рода на питуей, джънтитуей и др., е най-добре да бъдат изключени. Не трябва да се прилага прекалено яростна и мощна сила.

Ушу като вид физическа култура способства за всестранно развитие на организма, хармонично развитие на личността, като жените не са изключение от това правило. Само е необходимо при жените да се използва съответния подход, който ще позволи да се укрепи здравето, да направи тялото красиво и, разбира се, да се постигнат големи висоти в бойното майсторство. (Тея)