Здравейте приятели, вие сте с предаването „Калейдоскоп". Аз съм неговият водещ Велин Пасков и следващите минути ще бъдем заедно. Както знаете аз съм най-новия член на нашия сплотен радио колектив. Живея в Пекин едва от няколко седмици. По тази причина имам предимството да гледам на всекидневния живот по различен начин. Успявам да забележа неща. Които не всеки от жителите на китайската столица вижда, забързан в динамичното всекидневие. Когато попаднете на улицата в този 17 милионен град думата динамика ще ви се стори прекалено мека, прекалено деликатна. Тук всичко ври и кипи. Във всяка лента има поне по четири платна гъсто населени с автомобили. При това не говорим за стари модели, отдавна изживели времето си. Нищо подобно това са коли, последен писък на автомобилната индустрия. Големи, ярки, могъщи. Това са модели на най-големите автомобилостроители от цял свят. На първо място Азия, има модели от Америка и Европа. Леките коли в Пекин са много – 3 милиона и според някой статистики всеки ден се увеличават с 1 000 нови. Представете си какво прави това за една година – армия, която няма равна на себе си.

Всъщност това не е вярно! Ако използваме военните термини има още една армия, която ако се изправи срещу леките коли ще ги залее и няма да остави нищо след себе си. Това е армия на велосипедистите. Ако на 5-6 жители на Пекин се пада по един автомобил, то на всеки автомобил се падат по 3 велосипеда. Според непотвърдени данни улиците, булевардите и всички останали възможни транспортни артерии на града, с изключение на метрото, са превзети от колела. 9 милиона има само в китайската столица. Сутрин те заливат града. Милиони китайци поемат с тях към работните си места. Безстрашно се вливат в уличното движение и стават част от него. Между автомобилите и двуколесните превозни средства няма конкуренция. Последните имат точно определено място. Колкото и ленти за автомобили да има на дадена улица или булевард, винаги има една допълнителна, предназначена единствено и само за колела. Там превозно средство на четири гуми няма право да навлиза. Правата и задълженията са разпределени, и велосипедисти и шофьори спазват писаните и неписани правила на уличното движение. Това е единствената възможност всичките тези 12 милиона превозни средства да съжителстват мирно, без резки катаклизми.

Интересно нещо са велосипедите в Пекин. След като свикнете с невероятното има количество трябва да свикнете и с техния вид. Това са всекидневни велосипеди. Тяхното предназначение е да превозят даден човек от точка А до точка В и по тази причина техният външен вид в никакъв случай не е най-важното нещо за техните собственици. Цветът на повечето от колелата е само далечен спомен за тяхното минало. Все пак при един по-внимателен поглед става ясно, че повечето велосипедисти залагат на черното, сивото и тъмно синьото. Също така голяма част от тези превозни средства не залагат на най-новите технически постижения в тази област. Всички търсят практичността. Ако не може да се каже, че колелата са в първа младост, спокойно може да се каже, че те ще доживеят до дълбока старост. Грижи за тях се полагат постоянно и най-вече – навсякъде. Буквално на всяко кръстовище има малка работилничка, която може да поправи всякакъв проблем, с кой да е велосипед. Лепят се гуми, изправят се капли, поправят се вериги, смазват се педали. Ако сте изминали повече от 5-6 километра от дома и нещо се случи с велосипеда ви тези мини работилници са единственото спасение.

Всеки чужденец, стъпил за първи път на тротоара в Пекин веднага се зарича, никога да не кара автомобил, още по-малко колело. Практиката показва, че тези обещания скоро биват забравяни. Разхождайки се по улиците на града вглеждайте се по-често в морето от велосипедисти. В него не плуват единствено местни риби. Все повече стават чужденците, които залагат на този транспорт, които в случая съвсем не може да се нарече алтернативен. След като изминете няколко пъти огромните разстояния в града ще се убедите, че най-добрия начин да се придвижвате е велосипеда. От една страна ставате по-бърз и подвижен, от друга страна има нещо, което няма начин да откриете на друго място по света. С велосипеда си може да се състезавате с ... водните кончета. Чули сте правилно – водните кончета. Тези деликатни и нежни летящи създания са навсякъде из китайската столица. Крилете им невидими заради бързината, с която пърхат. Те спират на едно място за част от секундата, сякаш са се замислили за нещо. След това изведнъж политат отново на някъде. Ако сте решили да ги следвате внимавайте, защото за тях няма правилник на уличното движение и те могат да пресичат на червено.

И най-накрая – съвети към начинаещия велосипедист в Пекин. Ако ще си купувате велосипед, не се нахвърляйте на най-скъпите модели. Ако просто ще ходите със своя велосипед на работа, ще го заключвате пред метрото, накратко казано – ще го оставяте без надзор, отидете до някой пазар за велосипеди втора ръка. В Пекин ги има много. Ще платите максимум 30 лева и ще се сдобиете с първия си китайски велосипед. Обикновен, здрав и леко ръждясал. Той ще бъде ваш верен другар, който, като оставите сутрин пред метрото, вечер пак ще ви чака, за да ви отведе през морето от автомобили у дома.