Здравейте приятели, вие сте с предаването „Калейдоскоп". Аз съм неговият водещ и следващите минути ще бъдем заедно. След като миналия път се разходихме заедно из Пекинското метро, сега ви предлагам да се качим вече на повърхността и да се разходим малко из града. Имайки предвид факта, че разстоянията в китайската столица са много големи, предлагам ви да си починем малко и да хапнем нещо вкусно. Но няма да ви разказвам за това, какво предлагат ресторантите в Пекин. Ако има нещо, което китайците обожават или просто, без което не могат това са пресните плодове и зеленчуци. Не напразно, когато приготвят своите кулинарни чудеса, признати по целия свят те се стремят да запазят колкото си може по-първичен вкуса на зеленчука. Дори преминал през термична обработка той пак трябва да е хрупка и ароматен, запазил всичките си хранителни качества. Но сега моето внимание няма да е насочено към зеленчуците, а към отсрещния отбор – този на плодовете.

Първата ми среща с тях не бе както си мислите в някой от многото супер модерни супермаркети на Пекин. Нито пък на близкото пазарче до дома ми. Тя бе повече от неочаквана – на улицата, което не означава, че съм се подхлъзнал на бананова кора. Нищо подобно. Най-напред срещнах добре познатия и толкова родно-звучащ пъпеш. Но с приликите дотук! Предприемчиви търговци са натоварили известно количество плодове в своите колички-велосипеди от незнайно коя част на страната. Те пъргаво застават на някое оживено място. Най-често до някое кръстовище или малко пазарче. Следва операция, на чиято бързина може да завиди и най-големия майстор готвач. Превозното средство се превръща в сергия, на която закръглените, сочни жълти пъпеши придобиват вид, напълно непознат за мен. С няколко сръчни двжения пъпешът се нарязва на клсическите надлъжни парчета, семките се махат, както и кората. До тук нищо ново, ще кажете. Следва обаче новото. Взима се един шиш от бамбук, от тези, които използваме за барбекю, промушва се от единия край и се прекарва по цялата дължина на парчета. Готово, остава само да платите на предприемчивия търговец скромна сума и да стиснете прохладното парче плод в ръката си подобно на сладолед ескимо.

Веднага ще си кажете – пъпеш, къде е екзотиката? За целта трябва да направите още няколко крачки по улицата и да навлезете в най-близкия пазар. Почти е сигурно, че още на първата сергия ще намерите Личи. На пръв поглед този плод изглежда доста невзрачен, но нека това да не ви подлъгва. На външен вид той е червеникав и доста твърд, но не се безспокойте няма да го ядете с кората. Всъщност преди да го изядете трябва да го купите. Ще платите около 4-5 юана (80 стотинки – 1 лев) за половин килограм. Следва „сладката част". Кората на този малък плод се бели. Не се страхувайте, това е невероятно лесно. Действайте както с обикновено варено яйце и ще видите, че тя се отделя с небивала лекота. След това попадате на бяло-прозрачна месеста част, подобна на желатин, която е сочна и сладка. Има средно голяма костилка, затова внимавайте или я занесете на майка си в България, за да засади и Личи в градината си. Личи расте на дървета, които понякога могат да достигнат голяма височина. Листата са много бройни и наситено-зелени. Този плод е култивиран още преди 3000 г. в древния Китай, където е смятан за най-деликатния от всички плодове. И едновременно с това е много полезен, защото има високо съдържание на витамин С. Но ако трябва да съм честен смятам, че всички в Китай го обичат не толкова заради здравословните му качества, колкото зардаи неговия деликатен и нежен вкус.

В никакъв случай не бъркайте Личи с Рамбутан. Този изключително декоративен плод често е наричат „космато" личи. В Азия, от където произхожда, е много популярен и ценен. Родината му са Тайланд и Малайзия. Рамбутанът е малък по размер, с тъмно-червена кора и „коса", с прозрачна бяла сърцевина, напомняща желе, и ядка в средата. Консистенцията е сочна, леко твърда или подобна на желе. Плодовото месо е сладко и сочно до кисело-тръпчиво, а вкусът може да бъде определен като смес от пъпеш и бонбон маршмалоу.

Последният братовчед в тази поредица на малките китайски плодови деликатеси е „Драконовото око". Той за разлика от Личи е светло кафяв на цвят. Но когато го обелите, а това става много лесно, от вътре ще откриете подобна на неговата сърцевина. Тя е много сочна и посредата има едра костилка. Въпреки страшното си име това е дребен плод, който расте на дърво, което не става по-високо от 10 метра.

Следва Манго. Това е световен любимец, който напълно естествено изкушава и китайците. Още преди 4 хиляди години този тропически плод става любим и за знатните, и за простолюдието. В Европа мангото е познато благодарение на завоевателния поход на Александър Македонски. Този плод винаги се е считал за деликатес. Неговата сочна вътрешност, е много сладка и има различни вкусови оттенъци – бананово-лимонов, на праскова, на диня. Мангото тежи от 180г до 1 кг, в центъра на плода се намира голяма продълговата костилка. Както във всички жълто-оранжеви плодове, и в мангото се съдържа много каротин. Неговата месеста част е богата на бета-каротин, по съдържание надминава и моркова. Много е богат и на витамини от групата на витамин В, на витамин С, на желязо, калии и на др. полезни вещества. Наличието в мангото на големите количества биологично активни вещества, го прави един от лечебните плодове използвани в традиционната медицина.

Разбира се по пазарите ще намерите и много плодове, които растат на воля и в България. Диня, ябълка, праскова. Между двете страни има общи моменти. Така както често ви се е случвало да посегнете към една сочна ябълка, така и обикновения китаец с удоволствие отхапва от сочния плод. Не напразно великият Конфуций е казал, че храненето е сред най-важните задължения на човек.

Скъпи приятели, вие бяхте с предаването „300 минути с Велин". Искрено се надявам то да ви се е осладило. Дочуване до следващия път.