- Китай помага ли ти по някакъв начин да си отговориш, макар и частично?

- Китай се оказа много по-удивителен, отколкото съм си го представяла. От една страна, той е толкова далеч физически в пространството от нас, че ние няма начин в България да знаем какво той може да ни предложи. Едно нещо, докато не се види, дори за по-дълго време, няма как да се усети. Не мога да кажа, че съм усетила Китай истински, защото, в Индия преди да отида да живея за дълго време, аз бях посещавала Индия за месец и половина , и представата ми за Индия беше много различна, от тази която добих , след като поживях известно време там. Но мога да кажа, че на този етап съм страшно възхитена, и в най-добрия смисъл очакванията ми са многократно възнаградени . Много е глупаво да говоря като някакъв турист, който се е разходил по всички прекрасни места. Няма да казвам, че наистина стената е стена и е страхотна, не поради дължината си , или поради годините. Когато човек види едно такова нещо, сътворено от тези хора, и го види със собствените си очи, започва да осъзнава и да си задава въпроса какви са хората , които са го построили- какви качества, каква мотивация вътрешна те притежават, какви са императорите, коато са го поискали, и колко поколения са работили, от поколение, на поколение този труд се е поддържал, не е свършвал със свършването на някоя от династиите. Когато видях теракотените войници, по същия начин се почувствах. Изобщо, държавата като държава, сега си мисля. Всички тези философи, които говорят за това как трябва да се управлява държавата, какъв е начинът народът да бъде доволен , и кой е добрия управник. Като ходя по улиците и виждам, от една страна , хора, които с радост, с вътрешно убеждение извършват това, което се очаква от тях. И в същото време, има и обратната страна, но като цяло се усеща ,че тук се правят мнага неща, че традицията и философите не са забравени.

- Какво би пожелала на нашите слушатели, ти като един щастлив човек, който е видял и Индия и Китай?

- Хубаво е човек да може да пътува и да може да вижда нещата, които са останали отпреди нас, за да разбира смисъла на нашия живот. Да не губим връзката с истинските неща, които стоят зад нас, защото те не са просто само едни музейни експонати, а това е нещото , което ни дава връзката и ни помага да вървим напред.

- -Аз съм убедена, че твоят житейски и духовен опит ще има и своите музикални измерения. Пожелавам ти го от все сърце, надявам се скоро пак да се видим и пак да дадеш интервю за нашето радио.

- - Благодаря ти много.

-

-