Изненадващо беше за мен, че първата година, която прекарах в Индия, която беше много трудна за мен, едно голямо изпитание, и тъй като бях тръгнала да уча класическа индийска музика, по посока на джаза, аз се върнах и направих песен, която звучи популярно. Тя се казва Технорага и винаги , когато ме питат какво значи това,ще кажа –Рага е едно от най-трудните неща за обясняване в индийската музика, не че нещата са лесни за обясняване, те имат хилядолетна култура и обяснения, те са сложни , най-големите майстори , дори музиканти в Индия, казват, че рагата е трудна, това не е лад, това не е песен, това не е композиция. Това е едно цялостно състояние на духа, на изразяване на чувсвтвата. Това е една музикална атмосфера, в която се създава композиция, импровизация, и всичко. Рага на санскрит значи цвят и състояние на духа. В Индия казват, че рагата е чувство, което трябва да доставя радост и удоволствие на слушателите. Моята първа песен се казва Технорага, защото според мен като живеем в 21 век, по принцип музиката и изкуството отразява начина ни на живот. В нашия 21 век, ние имаме различен живот, една чисто индийска рага е само за ценители и за подготвени хора, които не са индийци. Самите индийци, слушат класическа рага, но те са много различни от нас, те я слушат от самото си раждане. Исках да споделя това , което съм научила по начин, по който да бъда разбрана, затова Технорага е много техно, дори е популярна, и се хареса много, което за мен беше и изненадващо, тъй като аз не го направих, за да се харесва, а защото имах вътрешна потребност да споделя нещо и, е , получи се.

-След 3 години в Индия какво ти даде на теб Индия като професионален музикант. Даде ли ти състояние на рага?

-Индия, както всеки, който е посетил тази страна, ще потвърди, е страна на крайностите, макар че, пътят на Буда е средния път, но може би точно заради това Буда се е родил в Индия, защото където човек изпада в крайни състояния, там може да се потърси най-силно средния път. В Индия съм имала много хубави състояния на рага, събуждала съм се сутрин, без, уж никаква причина изключително щастлива в пълна хармония с всичко най-прекрасно, което човек може някога да си пожелае. Без причина, без външно земни планове, радости или осъществени желания, както съм имала и състояния на изключителна тъга, на търсене, на викане без глас. Това е Индия, тя дава много, и това е нещото, което е ценно за мен, че ми даде истинска и физическа възможност да усетя по-силно, и да го преживея – размисъла за това- за какво сме. Не бих казала,че изобщо съм си прояснила този въпрос, но се радвам, че си го задавам често, че не преминавам просто ей така през времето и простронството. Не бих казала,че това е лесен въпрос и че дава покой, но смятам ,че това е нещо, което е хубаво, че на мен ми се случи. Не бих го заменила с живот, в който не бих си задавала този въпрос.

Разговор с Марина Попова-4

- Китай помага ли ти по някакъв начин да си отговориш, макар и частично?

-Китай се оказа много по-удивителен, отколкото съм си го представяла. От една страна, той е толкова далеч физически в пространството от нас, че ние няма начин в България да знаем какво той може да ни предложи. Едно нещо, докато не се види, дори за по-дълго време, няма как да се усети. Не мога да кажа, че съм усетила Китай истински, защото, в Индия преди да отида да живея за дълго време, аз бях посещавала Индия за месец и половина , и представата ми за Индия беше много различна, от тази която добих ,след като поживях известно време там. Но мога да кажа, че на този етап съм страшно възхитена, и в най-добрия смисъл очакванията ми са многократно възнаградени . Много е глупаво да говоря като някакъв турист, който се е разходил по всички прекрасни места. Няма да казвам, че наистина стената е стена и е страхотна, не поради дължината си , или поради годините. Когато човек види едно такова нещо, сътворено от тези хора, и го види със собствените си очи, започва да осъзнава и да си задава въпроса какви са хората , които са го построили- какви качества, каква мотивация вътрешна те притежават, какви са императорите, коато са го поискали, и колко поколения са работили, от поколение, на поколение този труд се е поддържал, не е свършвал със свършването на някоя от династиите. Когато видях теракотените войници, по същия начин се почувствах. Изобщо, държавата като държава, сега си мисля. Всички тези философи, които говорят за това как трябва да се управлява държавата, какъв е начинът народът да бъде доволен , и кой е добрия управник. Като ходя по улиците и виждам, от една страна , хора, които с радост, с вътрешно убеждение извършват това, което се очаква от тях. И в същото време, има и обратната страна, но като цяло се усеща ,че тук се правят мнага неща, че традицията и философите не са забравени.

- Какво би пожелала на нашите слушатели, ти като един щастлив човек, който е видял и Индия и Китай?

- Хубаво е човек да може да пътува и да може да вижда нещата, които са останали отпреди нас, за да разбира смисъла на нашия живот. Да не губим връзката с истинските неща, които стоят зад нас, защото те не са просто само едни музейни експонати, а това е нещото , което ни дава връзката и ни помага да вървим напред.

- -Аз съм убедена, че твоят житейски и духовен опит ще има и своите музикални измерения. Пожелавам ти го от все сърце, надявам се скоро пак да се видим и пак да дадеш интервю за нашето радио.

- - Благодаря ти много.