Уважаеми слушатели, в днешната рубрика „Наука, традиция, здраве" ще се запознаем с преподавател Жуан Уънпин, който има увреждения на краката си. През изминалите десетина години, той работи усилено за образованието в бедно село. Благодарение на неговата работа, всички деца в селото ходят на училище.

Жуан Уънпин е преподавател в училище на село с национално малцинство Яо. През 1995 година той идва в селото. В началото сърцето го боля, като видя лошите условия в селищното училище. Като се срещна с нашия репортер, той спомена:

„Тогава, на малкото игрище, както и на покривите на класите, изникваха разни растения. Но като видях децата, реших да остана."

Най-големият проблем за преподавателя не беше лошите условия, а лошата традиция в селото – „момичетата не трябва да ходят на училище". За него беше изключително трудно да убедят родителите, че децата трябва да ходят на училище. С помощта на някои селяни, той успя да посещава всички семейства в селото, много пъти е падал, защото пътеките в селото не са добри. Селяните се трогнаха от всичко това. Селянинът Уей Дзяюан каза на нашия репортер:

„В начолото аз не вярвах в него, защото смятам, че какво може да направи един инвалид в това бедно село. Но той не се отказва, много пъти е идвал при нас, в края реших да изпратя децата си в училището."

Всички родители се съгласиха децата им да ходят на училище, където ще завършат задължителното основно образование.

Децата се върнаха в училището, но преподавателят не може да говори на езика на националното малцинство Яо и естевствено трудно да общува с децата. Но това не му затрудни. Той каза:

„Уча старателно яоския език. В това отношение децата са мои преподаватели. След 3-4 години, аз всичко разбирам от яоския."

Сега Жуан Уънпин преподава на два езика – официалния китайски и яоски. По този начин децата много лесно научават. С негова помощ, децата в училището говорят перфектно китайски. Ученичката Луо Дун каза:

„В начолото мога да говоря само яоски. Преподавателят с голямо търпение ни преподава. Сега мога да чета перфектно."

Жуан Уънпин преодолява много затруднения в кариерата си. Той не само преподава на децата знания, но и придава голямо значение на общите качества на децата. Той организира конкурси по ходужество и калиграфия, отбори по баскетбол и тенис на маса, и други мероприятия. Почти всички деца могат да пеят и танцуват.

Постиженията на Жун Уънпин трогват много хора около него. Преподаватели от много други училища в провинция Гуанси, идват да преподават временно в училището на яоското село. Преподавателката Дзян Чичин от град Байсъ е пенсионерка. Тя често идва в селското училище да преподава музика. Тя каза:

„Като дойдох за първи път, ми беше трудно, защото пътят е много лош и много ме измори, и си мислех, че няма да дойда повече. Но като видях Жун Уънпин, цялият умор изчезна. Сега съм самозвана преподавателка в селското училище, все едно, аз съм един от голямото семейство."

Едно момиче Лу Лан също е трогната от историята на преподавателя Жуан. Тя дойде в селото, без да каже на родителите си, и започна да преподава заедно с Жуан. В работата, двамата са влюбени и се ожениха. Лу Лан каза:

„Научих за неговата история във вестник и реших да дойда да видя. Децата тук учат усилено. Аз исках да помогна на преподавателя Жуан. Ние двамата обичаме децата. Ще остана с него тук."

С помощта на цялото общество, условията в училището на Жуан Уънпин се подобряват непрекъснато и децата в селото ще се възползват от образованието. /Хъ-Г/