Технологията за изработване на батик съществува от много древни времена. В Китай има запазени свидетелства от династия Хан, че етническите малцинства Мяо, Яо и Бууей в югозападната част на страната вече са достигнали много високо ниво на този вид боядисване на платове, като цветовете остават много наситени за дълго време. Белите изображения на син фон носят силно очарование и етнически дух. Батикът се смята за съкровище сред китайските изкуства.

А що се отнася до появата на батика в света, се смята, че това изкуство в района на Средна и източна Азия се е развивало независимо, без влиянието на търговията или културните връзки, а впоследствие е било пренесено в Малайзия и Близкия Изток, както и в Япония. Самата дума батик е с индонезийския прозиход и означава "обозначавам с точки". И досега едни от най-красивите батици се произвеждат на Ява. В наши дни батик се произвежда и в Европа и на други места, като се използват даже компютърни технологии.

Относно произхода на батика, сред хората от националност Мяо съществува една хубава легенда. Имало едно време едно красиво и умно момиче от Мяо, на която и било писнало от еднаквите едноцветни дрехи, започнало да мисли, как да постигне на плата изображенията на любимите и цветя, птици, насекоми и риби. Тя решила да рисува всичко едно по едно, но това отнемало много време и било много уморително. Обаче тя нямала друг избор. Един ден, тя седяла и гледала в захлас красивите планински цветя и се замислила, как да ги пренесе върху плат. Неусетно, тя заспала дълбоко. Докато спяла, върху сукмана и кацнали пчели. Когато тя се събудила, пчелите отлетяли, като оставили след себе си следи от мед и восък. Момичето се затичало към вкъщи и хвърлило сукмана в чана със синята боя. Тя си мислела, че така ще може да върне оригиналния вид на дрехата. За да е сигурна, че ще заличи восъчните петна, след боядисването на сукмана тя го заляла с вряла вода за да се разтопят. Но за нейна приятна изненада, изведнъж се образували красиви бели шарки на местата, където били кацнали пчелите. Вдъхновена от тази красота, момичето веднага разтопило пчелен восък и след това с помощта на пръчица, тя нарисувала различни шарки по бяло платно. Като завършила, тя потопила платното в чана с боята и след това махнала с вряла вода восъка. В резултат пак се получили красиви шарки. От този ден, сред Мяо и съседните националности започнало да се развива изкуството на батика.

И до днес, в местата, обитавани от Мяо, Яо и Бууей традицията на батика продължава да се развива. Момичетата започват да се учат да правят батик още докато са на 6-7 години. Там почти всички носят торби, препаски за бебета, поли, престилки и други дрехи, направени от батик. А ако искате да посетите работилница за батик, трябва само да проследите миризмата на пчелен восък. Този мирис ще ви отведе до сграда, където ще видите жени, които рисуват с восък върху бяло платно. Под умелите ръце на жените се появяват изящни линии, следвайки острието на ножа. След известно време, всички линии се свързват в едно прекрасно изображение.

Всъщност, за рисуване се използват бронзови ножове с бамбукова дръжка, които се състоят от 2 малки триъгълни метални пластинки. Те се държат като молив. Рисува се върху ленено платно, коприна, памук и вълна. Самата боя се получава от растението индиго, което се накисва в дървени чанове. След това приключи нанасянето на рисунките, всичко се натапя в чановете с тъмносиня боя, като температурата е сравнително ниска. Местата с восък остават бели. След като се махне восъка, се появяват красиви синьо-бели творения. След това, изделията се изплакват със студена вода и се оставят да изсъхнат. Междувпрочем, восъкът се събира и пак се разтапя за нова употреба. Освен това, този процес на нанасяне на восък и боядисване може да се повтори няколко пъти за постигане на различен ефект.

Понякога разтопеният восък може да се разпръсне и да доведе до образуването на пукнатини и неравни форми. Експеритите ги наричат "линии на разчупен лед". С обикновени четки за рисуване е много трудно да бъде постигнат този ефект и тази особеност се смята за душата на изкуството на батика.

Местните майстори в районите на батик са развили различни мотиви за батик, включително пеперуди, водни кончета, стоножки, риби, птици, дракони и прасковени цветя. Всеки мотив има специално значение. Например, пеперудата и водните течения са много често срещани мотиви. За местните хора пеперудата е символ на красота и плодородие, а водните вихри – на обединението и благоденствието. Обикновено пеперудите са изобразени летящи или накацали, а водните вихри се използват като украса на гърба на дрехата, на ръкавите и на покривките за легло.

Сега продукти на батиковото изкуство се продават в цял Китай и са чудесен туристически сувенир. Освен традиционните синьо-бели мотиви, се срещат и други цветове, както и цветни рисунки върху батик. Освен това, в много музеи в страната и в чужбина могат да се видят майсторски произведения на това народно изкуство.(Тея)