Интервю с трима възрастни японски граждани

Драги слушатели, Китай и Япония са съседни стрини с две хилядолетия история на приятелски контакти. Обаче през началото на миналия век японският милитаризъм започва агресивна война срещу Китай, което нанася големи щети на китайския народ. Понастоящем японските десни сили се опитват да изопачат историческите факти и да украсят агресивната война, което е посрещнато с остър протест от народите от азиатските страни, включително и Китай. Успоредно с това, в Япония има множество хора, които разпространяват японско-китайското приятелство. Те обичат Китай, и полагат неуморни усилия за развитието на двустранните отношения. По време на престоя си в Япония, аз имах възможност да общувам с приятелски настроени японски дейци и съм много трогната от миролюбието и стремежа им към китайско-японско приятелство.

Господин Сузуки Синичи е на 68 години, още от младежка възраст той проявява голям интерес към Китай. През 40-те години на 20 век той посещава различни места в Китай. След пенсионирането си, учи китайския език в Университет за комуникации в Пекин. Сега той е доброволец и подпомага китайците, живеещи в Япония и други чужденци в обучението им по японския език и атапдирането им към живота в Япония. Всяка година той посещава училище в североизточен Китай, подарява учебни принадлежности на учениците, разговаря с тях и донася съчинения, написани от китайски ученици на японски ученици и съчинения, написани от японски ученици на китайски ученици. Така той разпространява семената на дружбата в сърцата на децата. Понастоящем най-голямото желание на г-н Сузуки е провеждане на сътрудничество между Япония и Китай в областта на опазването на околна среда и осъществяването на устойчиво развитие. Той каза:

„През последните години китайската икономика се развива бурно. Заедно с това, възниква и проблемът за замърсяването на околна среда. И Япония е имала екологичен проблем, но вече го е разрешила. Аз се надявам правителствата на Япония и на Китай ръка за ръка да разрешат екологичния проблем в Китай за да създадат блага за потомците."

Приятел на г-н Сузуки -г-н Итосюичи, е бил секретар на депутат от японския парламент. След пенсионирането си той учи китайския език в Китайския университет за комуникации в продължение на 5 години и е напълно отдаден на японско-китайското приятелство. Той организира „Фондация за подкрепа на образованието в североизточен Китай" и е неин директор. Той дари повече от 3 милиона японски йена за изграждане на училище „Джъчън" гр. Чанчун и училище „Джъчън" в околия Шахъзъ, гр. Харпин. Дълги години той организира дарението на книги за китайски университети. Поради доброто дело на г-н Ито, кметството на гр. Чанчун го удостои със званието „почетен жител на гр. Чанчун".

Г-н Сузуки каза, че преди няколко години синът на г-н Ито е починал в автомобилна катастрофа. Застрахователната компания изплати на г-н Ито компенсация. След голямото нещастие от загубата на сина си, г-н Ито реши да подари тези пари на образователното дело в Китай. В гр. Чанчун и гр. Хаъпин с помощта на местното правителство той подари тези пари за създаване на две училища, които носят име „Джънчън", името на неговия син. Аз попитах г-н Ито как се зароди в него идеята за създаване на тези две училища. Той каза:

„Аз не искам да си купя луксозна къща и други подобни неща с пари, компенсация за смъртта на сина ми. Аз мисля, че изграждането на училища, в резултат на което децата от много поколения ще бъдат облагодетелствани от тези пари, е най-доброто им приложение . Надявам се децата да бъдат мост на дружбата между Япония и Китай."

Като се спря на онази война , избухнала преди 60 години, г-н Ито каза, че Япония е започнала агресивна война срещу Китай, което е нанесло големи вреди на китайския народ, въпрки това китайците отглеждат оставените от японците в Китай сираци. Затова той мисли, че японците трябва да бъдат благодарни на китайците."

В дома на г-н Ито, госпожа Одзма, която заедно с мен дойде на гости на г-н Ито много се вълнува и дори проплака. Тя каза:

„Аз изпитвам същи чувства като г-н Ито. Майка ми е ходила в Китай по време на войната. Тогава тя е била медицинска сестра в японската армия. Тя със собствените си очи е видяла, че въпреки вредите, които японците са нанесли на китайците, след поражението на Япония във войната китайците не само не са ги избивали, но и са им предоставили своите домове за временно настаняване. От малка майка ми ме казваше, че като порастна трябва да направя нещо за Китай и за китайците. Аз така съм израснала. Аз обичам Китай, обичам и китайците."

Преди няколко години г-жа Одзима бе в Китай, за да изучава китайски език и остана в университета във Вътрешна Монголия, където беше преподавателка по японския език. Тя е добра преподавателка. Понастоящем тя подпомага японски сираци, останали в Китай след войната и наскоро завърнали се в Япония в ученето на японски език. Тя създаде и фондация за подпомагане на китайски студенти от бедни семейства.

Драги слушатели, в днешната рубрика „Калейдоскоп" ви запознах с трима възрастни японски граждани, които са изцяло отдадени на китайско-японското приятелство. /Петя-С./