В продължеине на много години Шу Ижун се занимава с изследването на сортове ориз, които могат да се отглеждат при студен климат като северния. Благодарение на неговите успехи, оризодобива на стотици хиляди фермери в северен Китай се е увеличил с десетки милиарда килограма. Затова той е наречен „баща на студоустойчивия ориз".

Шу Ижун обаче казва: „Аз не съм експерт, а култиватор на ориз."

„В сравнение с фермерите, аз просто отглеждам ориз по-дълго време – от 1951 година. Другата разлика между мен и тях е, че аз придобих необходимата специалност. Ако се явим на практически тестове, фермерите са по-добри от мене."

83-годишният Шу Ижун през целия си живот се занимава с ориз. Неговите познати знаят, че той най-много обича да се разхожда по оризови полета и да разговаря със селяни, а темата на разговорите е само една – ориз.

Интересът на Шу Ижун към ориз е свързан неразривно с неговите преживявания. Той е роден в град Бейнин, провинция Ляонин през 1924 година. Докато е бил ученик, японските агресори наподнали Китай. По онова време животът бил много тежък, да имат ориз за храна било разкош. Той си спомня:

„Японските агресори не ни позволиха да ядем ориз. Само за Нова година и други празници, ядяхме тайно."

Оттогава Шу Ижун имал мечта - всеки китаец да яде ориз. Климатът в североизточен Китай е хладен и добивът на ориз там е доста нисък. След създаването на Китайската народна република, Шу завършил висшето си образование и отишъл в една ферма в провинция Хейлундзян. Там той започнал да изследва нови сортове на студоустойчив ориз.

За съжаление неговата изследователска дейност била прекъсната поради исторически причини. Той бил настанен принудително в едно бедно село, но не се отказал от изследванията си. Под негово ръковдство, оризодобивът на селото се удвоил, затова в очите на селяните, той има голям талант и те много го уважават.

Един ден Шу се разболял. Селяните дошли да го видят и са му донесли яйца и плодове. Трябва да отбележим, че по онова време, селяните пазели яйцата за празнични дни. Кметът на селото намерил лекар от друго населено място, защото в селото нямало лекар. Шу се е трогнал от всичко това и реши да разработи високодобивен ориз, за да се забогатеят селяните.

След 10 години, на 60-годишна възраст, Шу Ижун се завръща в изследователския институт в административния център. Той вече трябва да се пенсионира. Но неговият живот е свързан с ориза. Още не е постигнат напредък в разработката на оризови сортове, устойчиви на студ и той настоява да продължи да работи за постигането на целта.

Така, той всеки ден наблюдава в експерименталното поле, а нощем анализирал съответните цифри. След още 10 години той успешно разработи технология за отглеждане на студоустойчив ориз.

Веднага след осъществяването на успешен експеримент, Шу предал на местните селяни технологията и ръководил внедряването на новите сортове във фермите. Благодарение на неговия принос, местните сялине постигнали добра реколта и започнали да се забогатяват. Те сърдечно благодарят на Шу Ижун.

Шу често казва, че добрата тегнология представлява голяма полза за хората, а не висока оценка. Той самия е експерт по внедряване на нови технологии. Той разделил годината на три части: 100 и няколко дни за внедряване на нови технологии във фермите, други 100 дни за научни изследвания в експерименталното поле, и още 100 дни за теоретични изследвания и за тематични трудове.

Около половин година той не е вкъщи и съпругата му е доста самотна, децата му работят в други градове. Но Шу Ижун всеотдайно работи за своя ориз. /Хъ-С/