Околия Тонлян, близо до един от най-големите китайски градове Чунцин, е известна като едно от най-големите находища на фосили от дракони в Китай. Затова някои хора наричат този район "роден край на дракона". Но този район заслужава това наименование не само заради откритите фосили, но и заради известните в цял Китай фенери с формата на дракон и изпълненията на танца на дракона.

Танцът на дракона се изпълнява по традиция по време на Празника на фенерите Юансяодзие, 15 дена след китайската Нова година. Когато падне вечерта, улиците се изпълват с различни по вид и дължина, светещи ярко, танцуващи дракони. Отдалеч те изглеждат като дракони, които плуват в море от светлина. Освен това, по време на изпълнението, хората започват да палят и фойерверки, което прави празника да стигне до кулминацията.

Танцът на дракона е създаден за да покаже вярата и почитанието към него. Той е важен елемент от китайската култура и традиция. Той символизира късмета и благоденствието за следващата година за всички хора по земята. Танцът на дракона се създава още в древността и към династия Сун (960-1279 г.) вече е бил широко разпространен из цялата страна.

Още от древни времена танцът на дракона е бил и част от обучението по бойни изкуства заради трудността си. Много е важен синхрона между отделните му секции и всяка грешка от независимо кой участник може да развали цялото представление. Участниците внимателно следват ритъма на барабаните за да може да се получи естествено движение на главата и опашката на дракона.

Дължината и големината на дракона зависи от уменията и броя на участниците, финансовите средства и размера на мястото на представлението. Обикновено е съставен от 7 до 13 секции, но има и такива, които достигат до 46 секции. Отделно, дължините на секциите също се различават според общата дължина и дизайн на дракона. От това се определя съответно и броя на участниците.

Драконите се различават и по цвят. Зеленият е основния цвят и символизира богата реколта. Другите цветове са жълтия, символ на величествената империя, сребърния или златния – благоденствието, червения – радостното оживление. Люспите и опашката обикновено са в красив сребърен оттенък, като така проблясват по време на танца. Тъй като този танц не се изпълнява всеки ден, дрехата на дракона трябва да се сваля и да се пребоядисва с трайна боя преди всяко представление. Има няколко хореографии на този танц: "Пещера в облаците", "Въртележка", Тайджи, Търсене на перлата, Изплюване на перлата, Виене около стълб и др. Всяка от тях има скрито значение, като например "Търсене на перлата" показва, че драконът е непрекъснато в търсене на мъдростта.

Разбира се, има и детски варианти на танца на дракона. Тяхните дракони са изработени от слама или пък от китайско зеле. През нощта те също запалват червени свещи вътре и имитират движенията на професионалните танцьори, което е много забавна гледка.

В Китай има няколко версии за появата на образа на дракона. Всъщност, китайският дракон е различен от този в Европа; той е амфибия, която може да се предвижва на суша, да лети в небето и да плува в морето. Свещеният дракон е символ на императорската власт, а самите владетели на Древен Китай са се смятали за дракони. Древните китайци са се наричали "деца на Дракона" (повече за дракона може да прочетете в предишни издания на рубриката– б.а.)

За древните китайците, появата на дракона е била ужасяваща, но в същото време се смятала за добро предназнаменование. Той символизира свръхестествена сила, доброта, плодовитост, смелост и благородство. Въпреки че драконът изглежда толкова свиреп, той всъщност обединява чертите на няколко познати животни: рога на елен, глава на камила, уши на крава, очи на заек и люспи на шаран. Предполага се, че тези животни са били тотеми на племената, които се обединяват за да дадат началото на китайската нация.

Има много легенди, свързани с дракони. През династия Хан хората вярвали, че драконите заповядат облаци и дъжд. Затова, когато настъпвала суша, китайците изпълнявали танца на дракона за да измолят милостта му. Този обичай се е предавал от поколение на поколение и е запазен и до днес.

Що се отнася до произхода на танца на дракона в Тонлян, съществува поверие, че един ден драконовият владетел на Източно море получил силни болки в гърба. Той се преобразил като възрастен човек за да може да се прегледа при доктор на сушата. След като докторът премерил пулса му, той възкликнал учудено:"Ти човешко същество ли си?" Драконовият владетел трябвало да си признае, че се е преобразил. Тогава докторът го помолил да се върне в истинския си облик. Той махнал една морска стоножка от люспа на кръста на дракона и след това извадил насъбралата се гной посредством ликарства. Така драконът бил излекуван. В знак на благодарност към доктора, Драконовият владетел му открил една тайна:"Ще се радваш на добра реколта тази година, ако направиш дракони по подобие на мен и ги накараш да танцуват."

Интересното е, че на края на празненството, драконовите фенери в Тонлян се изгарят. Според едно поверие, това се прави за да може драконите да се качат на Небето и по този начин да се осигури добра реколта. А според друго вярване, драконите се изгарят за да изчезне с тях лошия късмет и бедствията. (Тея)