Провинция Анхуей в миналото е била важен център на духовния и културен живот. Ето защо, тя е богата на културни и исторически паметници, оттук водят началото си характерни и важни културни явления и феномени, които впоследствие силно повлияват върху цялата китайска култура и просвета. Тук се намира прочутата школа по литература Тонгчен.Тя значително предхожда европейската традиция в това отношение и представлява изпреварила времето си модел на образование и обучение в областта на теорията и методиката на литературата, структурата на текста,стилистиката и стихосложението. Тя е създадена по време на династията Чин и от нея излизат такива прочути и знаменити китайски писатели като Фан Бао, Лиу Дакуи и Яо Наи. В школата се преподава по методите на класическото писане на осемте бележити автори на проза от епохата на династиите Тан и Сун, обратно на стила на т.н „осемте есета", който е характерен китайски стил от 8 части ,всяка от които съдържа пример от ранната класика. Училището има изцяло завършена и изградена теория за писане на класическа проза. Основателят на училището Фан Бао при писането на проза се придържа към т.н.концепция „Значение и метод" . Значението се отнася към централната идея и основна теза на творбата, а метода е свързан със структурата й, и с уменията на автора в изложението, езика, стила и изразяването на централната идея. Школата Тонгчен акцентира на съчетанието между логическата аргументация и богатия език на текста, тя обогатява и доразвива древните методи в писането, и в същото време предлага и налага цяла серия от конкретни писателски техники и стилистични методи .Школата и възпитаниците и авторите й оказват силно влияние, както върху класическата, така и върху съвременната китайска литература, както и върху литературата на съседните страни.

Освен, че е дала на Китай толкова бележити поети и прозаици, провинцията е свързана и с друг виден писател – УДжиндзи. Той живее по времето на династия Цин и е авторът на друг безценнен паметник на древната китайска култура - първата сатирична новела в историята на китайската литература. Книгата представлява анатомичен разрез на етическите и културни възгледи на интелектуалците , по време, когато напредъкът и успехът не са били базирани на лични качества или постижения, но са зависели от императорските изпити, през които са преминавали всички държавни служители. В книгата се съдържат радикалните схващания на автора за недостатъците на съвременното му общество, критики срещу системата , както и презрението му към тези , които по този начин се стремят към високи постове, слава и богатство.

След всичко казано дотук за културните и литературни традиции на провинцията, не е изненада и фактът, че тук е родината на много ценните и скъпи на всеки китаец реликви - четирите съкровища на учения (или учещия) . Това са хартията, четката за писане, туша и тушницата. Тези символични, и не само атрибути на висшите добродетели учението и знанието , са задължителен елемент от практиката и ежедневието на всеки учен мъж. Те са въплъщение на духовността, на стремежа към знание, усъвършенстване, развитие и напредък.