А: Здравейте, уважаеми слушатели! Днес на гости в студиото ни е Румяна Минчева. Тя е в Пекин на гости на дъщеря си Нора Чилева, която ви представихме в другото интервю. Румяна е преподавател по български език и литература във Велико Търново и сега също ни помага в редакцията, заедно с дъщеря си.

Здравейте, Румяна. Най-напред искам да Ви благодаря, че въпреки че сте на почивка в Пекин, Вие можете да отделите време да ни помагате тук. Бихте ли се представили по-подробно.

Р: Това, което казахте, е напълно достатъчно. Аз съм един обикновен човек.

А: Вашата дъщеря Нора постигна големи успехи в изучаването на китайски език и култура. дали по някакъв начин семейството повлия за избора на специалност на дъщеря Ви?

Р: Нора взе решението си сама, след като разговаря с учителката си по английски език. Ние с баща и я поощрихме, но тогава дори не предполагахме, че ще дойде чак тук в Китай.

А: Предполагам, че през тези години Ви е било много мъчно да сте разделени на два континента от дъщеря Ви. Как поддържахте контакт?

Р: Разбира се, че тъгувах за нея. Особено мъчно ми беше в началото. Ние 19 години бяхме живяли заедно. Но по принцип, с раздялата човек никога не може да свикне. Тя просто се налага в живота му. Не че е утеха, но си давам кураж с факта, че е такава съдбата на българската майка. Нашите деца се пръснаха по всички континенти. Общуването от разстояние не е проблем в съвременния свят. От начало почти всеки ден си пращахме имейли, сега един-два пъти седмично говорим по телефона. Когато искаме да си разкажем някое интересно преживяване, свързано със силни чувства, задължително си пишем класически писма.

А: Зная, че това не е Вашето първо посещение в Пекин. предполагам, че вече сте си създали лични впечатления от страната. Как Ви се струва тя и дали ще е възможно тогава да направите едно сравнение спрямо предните си посещения?

Р: Аз бях в Китай миналата година, пак пред юли и август. И тогава, и сега ми прави впечатление бързото строителство и съчетаването му с древни, типично китайски, елементи. Аз мисля, че много неща видях. Впечатлиха ме особено Забранения град, Летния дворец, Двореца на принц Гун, площада Тиананмън. Много ми хареса и Националния исторически музей. Може би забравям нещо, но съприкосновението с вековната култура трудно се предава с думи.

А: Посещавали ли сте други места в страната?

Р: Да. Миналата година ходих в Далян, един млад и красиво озеленен град, с много сърдечни хора. Всъщност, всички китайци са със силно изразена добронамереност. Тази година бях в Шанхай – нощният град е много красив. С корабче отидохме до делтата на Яндзъ. Беше приятно пътуване, защото иначе случихме невероятно горещо време.

А: Какво най-много Ви харесва в Китай?

Р: На мен много неща ми харесват в Китай, но на българските слушатели искам да разкажа нещо, което другите вероятно не са видели. Живеем в един квартал, който по нищо не се различава от стотиците квартали у нас. Обаче тук ме порази общуването между хората. Всяка неделя те танцуват; през седмицата има лятно кино в една от градинките; могат да четат безплатно вестници. Срещнах един съсед, който има хоби да гледа птички и ги разхождаше в кафезите им. Поговорихме с него и той сподели, че неговата мечта е да посети българското Черноморие. От сърце му пожелавам да се сбъдне мечтата му!

А: Свикнахте ли с китайската кухня?

Р: Да, харесва ми, ако не е много люта.

А: Може ли да ни кажете някое ястие, което Ви допада особено много?

Р: Много ми харесват хлебчетата от парено тесто, които вътре имат пълнеж от соя, подобен на нашия мармалад. Те изглеждат като бели питки в по-особена форма. Харесват ми и пелмените, особено с пълнеж от зеленчуци – гъби, спанак...Много ми допаднаха и традиционните пекински сладкиши, които са правени едни със слънчогледови семки, други с фъстъци, сусам. Ние също имаме подобен тип сладкиши, но тези много ми допаднаха.

А: А какво Ви направи най-дълбоко впечатление в Пекин?

Р: За мен, китайците и българите много си приличаме. Имаме много общи черти. Даже, например, Китайската стена ми прилича на Царевец, само че Царевец е в умален размер. Китайската стена е нещо огромно. Всъщност, всичко в Китай е огромно. Най-много се впечатлих от двореца на принц Гун. За Забранения град бях чела много неща, бях гледала филми – и художествени, и научнопопулярни, а за този не бях чувала нищо и затова там много неща ме впечатлиха.

А: Според Вас, българите познават ли и разбират ли Китай, хората тук и културата? Защото целта на работата в нашето Радио е да запознаем българите с Китай.

Р: Ако говорим, дали са чували за Китай, 100 процента, всички са чували. А доколко познават културата, това е вече въпрос на образование. Средно образованият човек знае много неща за Китай.

А: Когато бях в България, участвах в един семинар във Велико Търново. Когато хората узнаваха, че съм от Китай, ме питаха много въпроси, като някои от тях бяха на практика доста елементарни неща. Затова мисля, че много българи не разбират добре особено съвременен Китай.

Р: Мисля, че в последните години особено има промяна, защото когато идва делегация в България, по Националната телевизия и по БТВ дават постоянно филмчета по десетина минути, които ни разхождат из дневен или нощен Пекин. Така че повечето хора надали имат представа за Китай, която да е от преди 50 години.

А: Аз също се надявам, че през следващите години – в недалечно бъдеще, ще има все повече и повече българи, които биха искали да посетят нашата страна.

Р: И аз желая искрено на сънародниците си да посетят Китай, защото наистина има какво да се види.

А: В края на нашето интервю, ще Ви помоля да кажете нещо за нашите слушатели.

Р: Освен да им пожелая да мечтаят, да бъдат повече оптимисти, защото и в Китай не всички хора са богати, обаче, всички са усмихнати. Ето това е което липсва на българите. Затова от сърце им желая усмивки!

А: Благодаря Ви! Използвайки тази възможност, искам да изразя нашата искрена благодарност на нашата редакция, защото Вие сте на почивка в страната, а сега поехте много работа при нас – много Ви благодаря!

Р: Работата не е лека, обаче пък нямаше да имам по друг начин възможност да общувам с вас. Драги радиослушатели, трябва да ви кажа, че те са наистина са един добър екип професионалисти, с които е удоволствие да се работи.

А: Много Ви благодаря! Желая Ви много приятен престой в Китай!

Р: Благодаря!