• Р Р°РґРёРѕ Китай Р·Р° чужбина• Р Р°РґРёРѕ Китай Р·Р° чужбина
China Radio International Thursday    Apr 3th   2025   
Новини от
     страната
Новини по света
Икономика
Култура
Наука и Технологии
Спорт
Други
[Спортен свят]
   -- Новини
   -- Атлети
[Социален живот]
   -- Акценти на седмицата
   -- Социална информация
[Поглед към сцената]
[Синове и дъщери на велик Китай]
   -- Синове и дъщери на велик Китай
[Забавни минути]
   -- Забавни минути
[Архив]
    -- Слушайте Вей
    --  Поглед към сцената 
    -- Спорт
    -- У дома
    --
Пекин 2008
    -- На фокус
    -- 300 секунди с Велин
[Калейдоскоп]
[Хонконг и Макао]
    -- Хонконг и Макао
(GMT+08:00) 2007-04-19 19:54:46    
Необичайната коприна

cri

Когато говорим за Китай, в съзнанието ни изплуват веднага няколко характерни за тази страна неща, едно от които е коприната. В древни времена за цели 30 века тя е била достояние само на китайската нация, като до такава степен била неизвестна като произход на европейците, че през 70 г.пр.н.е. римският историк Плиний пише, че "коприната се получава от мъха на листа с помощта на вода".

В течение на повече от 2600 години китайците ревниво пазят тайната на производството на коприна, която е една от най-добре пазените тайни в човешката история.

Има различни легенди за произхода на бубарството и тъкането на коприна. Една от тях е свързана с жената на първия от легендарните императори Хуанди – Си Линшъ, който е управлявал Китай преди около 5000 години. Според историческите записки, през 2640 г.пр.н.е. младата съпруга на императора седяла под черничево дърво и пиела чай, когато в купичката и паднала копринена буба. Тя забелязала, че от горещата вода от пашкула започнали да се размотават фини нишки, от които могат да се правят конци и да се тъче плат.

В друга приказка пък се разказва за баща и дъщеря, които имали вълшебен кон, който можел да лети и да разбира езика на хората. Един ден, бащата потеглил на път и не се върнал дълго време. Дъщеря му била толкова отчаяна, че дала клетва: ако конят и помогне да намери баща и, тя ще се омъжи за него. Най-накрая, конят довел бащата, който не харесал клетвата на дъщеря си и убил коня и одрал кожата му. Станало чудо и кожата отнесла дъщерята високо в небето. След известно време, те спряли под едно дърво и в момента, в който момичето докоснало дървото, то се превърнало в копринена буба и започнала да тъче нишка, изразявайки така любовта и мислите си за коня.

Независимо, дали легендата за жената на Хуанди е истина или не, факт е, че при археологически разкопки през 1927 г. е намерена буба в льосовата почва около Жълтата река. Бубеният пашкул е датиран около 2600-2300 г.пр.н.е.. При по-нови разкопки са намерени рисунки на буби и инструменти за тъкане на коприна на възраст 6000-7000 години, което отдалечава още по-рано появата на производството на коприна във времето.

Има няколко вида копринени буби, като видът, използван от древността в Китай, дава по-мека, по-фина и по-кръгла нишка от другите. Освен това, китайците от древността са разгадали другите две задължителни условия за отглеждането на копринени буби – определена температура на съхраняване на бубите и определените условия за растежа им – те трябва да се предпазват от силен шум, течение, силни миризми като тези на риба и месо и даже на пот.

От всеки пашкул се размотава нишка, дълга цели 600-900 метра! 111 пашкула са нужни за производството на една вратовръзка, а 630 за женска блуза.

В древен Китай производството на коприна било чисто женска работа и самата императрица всяка година откривала официално новия сезон в отглеждането на буби и производството на коприна, който траел около 6 месеца. Техниката и самият процес на отглеждане на буби били строго контролирани от китайските власти, като за този, който разкриел тайната или изнесял контрабандно яйца на копринени буби извън Китай, се полагало смърт.

В началото, само владетелят, неговото семейство и висшите чиновници можели да си ги позволят. Постепенно, коприната станала достояние и на други обществени прослойки, като започнала да се използва и за украса, за музикални инструменти, вместо хартия за писане, за връзване, за въдици и др.

По време на династия Хан коприната престава да бъде просто продукт, а се превръща в ценна вещ. Селяните плащали данъците си в зърно и коприна. Тя се давала вместо заплата на държавните чиновници и като награда за заслуги.

Извън Китай, коприната като техника на производство първо достига до Корея към 200 г.пр.н.е. с първата вълна китайски имигранти там. Към ІІІ в. тя стига и в Индия и Япония. През 440 г. една китайска принцеса, дадена за жена на владетеля на царство в покрайнините на пустинята Такламакан, скрива в прическата си яйца на буби, но тя оставя тази тайна в границите на царството.

В това време започва да процъфтява и известният Път на коприната, по който започва да се води оживена търговия в двете посоки. Той служи и за проводник на различно културно влияние.

През 550 г. двама несториански монаси отиват при византийския император Юстиниан, като му преподнасят яйца на копринени буби, скрити в бамбуковите им тояги. Така, Византия започва да произвежда коприна, монополизирайки тази търговия и пазейки тайната. Въпреки това, висококачествената китайска коприна продължава да е все така търсена в Средния изток и Европа. Чак през ХІІІ в. коприната получава широко разпространение в цяла Европа.

Дрехите от коприна са не само красиви и леки, но и пазят топло през зимата и хладно през лятото. Те са невероятно издържливи, като влакното им има същата издържливост като стоманено влакно със същата дебелина. Освен това, коприната има по-ниска плътност, което и позволява да поглъща повече влага, без да остава усещането за мокрота. Неин враг е силната слънчева светлина, затова не е добра идея да се правят завеси от коприна.

Следващият път ще ви разкажа за някои интересни обичаи, свързани с отглеждането на копринени буби, които са запазени и до наши дни в Китай. (Тея)

© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China. 100040