Честито Възкресение Христово!

Скъпи приятели пожелавам ви много радост, здраве, сполука и любов. Бъдете весели, щастливи и с пролетно настроение през цялата година!

Ето, че отново е Великден- най-светлият християнски празник! Този християнски празник е свързан с религиозните вярвания и традиции , както на католици и протестанти, така и на православните вярващи. Неговото значение далеч надхвърля религиозното съдържание, през вековете той придобива и голямо културно значение . Той дълбоко е залегнал в основите на европейската цивилизация , в литературата и фолклора на всички европейски народи, както и в българската традиция и култура. Това се вижда особено ясно отдалеч , тук в Азия.

Едновременно с това, той си остава празник на надеждата, на събуждането на природата, на утвърждаването на живота и на радостта. Затова хората с нетърпение го очакват и отбелязването му се превъща в празник и тържество на жизнеутвърждаващото начало.

В нашата културна традиция провеждането на ритуала е придобило дълбока символика с приготвянето на козунаците и боядисването на яйцата.

Затова и българите навсякъде по света отбелязват, всеки по своему този празник. И тук в далечен Китай, това вече е традиция, макар , че българската колония в Пекин е едва около стотина души. В китайската столица има няколко католически църкви и толкова протестантски (най-вече корейски), но тук няма православна църква. В руското посолство има нещо като параклис, и на двата най-големи християнски празника- Рождество Христово и Великден идва свещеник от Хонконг и отслужва празничните литургии. Тогава в посолството се събират много хора - православни от Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Украина, Грузия и от други бивши съветски републики, дори и от Казахстан. Редовно ходят на празничната служба и наши сънародници, както хора от посолството, така и от постоянно живеещите в Китай българи. В нощта на Великден атмосферата е особена , може би защото е далеч от дома , в съвсем различна и чужда културна среда. Затова и литургията е наистина празнична , а обиколката със свещите около големия кръст в градината на посолството (на мястото на съществувалата до 50-те години там църква), е особено вълнуваща. В тази огромна страна , в тази разнородна интернационална група, всички се чувстват по своему близки в нощта на празника. Хора от различни страни се поздравяват с „Христос Воскресе – Воистина Воскресе", прегръщат се и се целуват. След това всеки отнася пламъчето от Великденския огън у дома си.

В дните преди празника трескаво се търси боя за яйца, мая за козунаци, който има повече раздава на другите. Разменят се също и рецепти за козунаци и технологии за най-красиво боядисани яйца. Особено вълнуващ е този обичай за децата, те с голямо вълнение и нетърпение очакват да разберат кой е победителят и чие яйце е най-здраво.

На Великден след службата българите по традиция се събират , или у дома или с приятели. Има такива, които никога не пропускат този празник (както и другите наши празници),а има и такива, които вече са се отдалечили от обичая, и рядко се появяват на тези събирания. Но обикновено, повечето хора тържествено и с весело празнуване по стар български обичай отбелязват празника. На богатата българска трапеза освен многото ястия, освен писаните яйца, има и домашно приготвени козунаци, и кисело мляко, собствено производство.

Още веднъж:

Честито Възкресение Христово, скъпи приятели!