Освен Великата китайска стена, в Китай е създадено още едно, също толкова грандиозно творение на човешките ръце – Великия канал. Той е най-старият и най-дълъг канал в света, надминаващ много дължината на другите два големи канала - Суецкия и Панамския канал, както и е помагал за препитанието на най-голям брой хора спрямо другите изкуствени водни пътища. Общата му дължина е близо 1800 км, като той има 24 шлюза и около 60 моста и съществува в този вид близо 1500 години. Сега някои части от Канала все още се използват.

На китайски името на Великия канал е "Даюнхъ" или "Голямата транспортна река". Той започва от Ханджоу в провинция Джъдзян и стига до Пекин, като свързва различни речни системи. Той оказва голямо влияние за развитието на икономиката в древен Китай, тъй като големите китайски реки текат главно от запад на изток, а единствено този канал върви в посоката север-юг и свързва долините на Яндзъ и Хуанхъ.

Строителството на отделни участъци на Великия канал започва преди повече от 2400 години, които по-късно се свързват в едно по време на династия Суей (581-618 г.). По време на периода Пролети и есени владетелят на царство У нарежда изкопаването на канал между Яндзъ и река Хуайхъ, с цел пренасяне на войските и провизии на север за улесняване на нападението срещу царство Ци. През 604 г. император Янди от династия Суей отива на посещение в гр.Луоян, а на следващата година премества столицата на империята там. Той заповядва да се започне огромно по мащаб разширяване на каналите. 6-годишните строителни работи отнемат живота на 3 млн. от общо 6 млн. участвали селски работници, които умират от изтощение и глад. Този проект се смята за разхищаване на човешка сила и финансови средства, което довежда до падането на династия Суей.

Освен това, император Янди заповядва и построяването на пътища покрай канала, предназначени специално за него. Пътищата били обрамчени с тополи за да се предпазят от срутване стените на канала. След като целият проект е завършен, император Янди тръгва по канала към Дзянду за да се любува на цъфтежа на редките цветя цион. Неговата свита е съставена от 200 000 души и няколко хиляди кораба.

В деня на заминаването, император Янди и императрица Сяохоу се качват на два отделни огромни кораба на 4 етажа, украсени с дракони, в които всичко било обзаведено като в двореца и имало над 100 прекрасно украсени стаи. На останалите няколко хиляди красиво украсени кораба пътували прислужници, придворни дами, цивилни и военни лица, аристократи, даоистки свещеници и будистки монаси. На други, пак няколко хиляди кораба, пътували въоръжени войници. От началото до края, цялата армада се разпростирала на над 100 км. По бреговете вървяли над 80 000 хора, които теглели корабите, и два кавалерийски отряда.

Цялото зрелище със сигурност е било много грандиозно и представяло императорската мощ и лукс. През деня навсякъде се веели разноцветни знамена, а през нощта, корабите били ярко осветени. Цялото пътуване минало под звука на барабани и гонгове.

По пътя, императорът изискал да му бъде предлагана само най-фините и рядки храни, както и изисквал почести и посрещане от чиновниците от градовете покрай канала. Това причинило огромни затруднения на обикновените хора. В канала били хвърлени големи количества деликатесни храни, докато хората били оставени на мизерия и глад.

В Дзянду, император Янди също направил голяма показност на императорската си власт и се отдал на всякакъв род екстравагантни удоволствия. Често хиляди и даже десетки хиляди хора са били наемани за да обслужват прищевките на императора и за целта били хвърлени огромни суми пари. Император Янди имал и друга отрицателна черта – той определял заслугите на чиновниците според данъка, който те му плащали – присъждал по-високи постове на далите по-голям данък и отнемал степени на далите по-малък данък. В крайна сметка, чиновниците покрай канала били принудени да ограбят безмилостно обикновените хора, които били истинските жертви.

След 6 месеца разгул и прахосване, император Янди се върнал по същия триумфален начин в столицата Луоян.

След това, Янди ходи почти всяка година на "проучвателни обиколки", което довежда до изпразване на хазната и до големи бедствия за народа. Нарастващото народно недоволство води до серия от селски въстания из цялата страна. През 618 г. император Янди е убит в Дзянду от своя генерал и няколко сановници, което слага края на династия Суей.