Академик Благовест Сендов е виден български учен, математик, политик и държавник, дългогодишен народен представител, председател на Народното събрание, председател на БАН . Той също е един от големите познавачи на Азия, член на Парламентарното дружество за приятелство с Китай, и понастоящем посланик на РБългария в Япония. За връзките на България с двата " азиатски тигъра" - Япония и Китай, за новия статус на България като член на ЕС, за ролята на нашата страна в Азиатския регион, разговаряме днес с академик Сендов.

- Г-н Сендов, много ви благодаря, че бяхте така любезен да дадете интервю за нашето радио. Най-напред,бихте ли казали от какво и откога имате този специален интерес към Азия?

- Аз смятам, че всички българи имат специален интерес към Азия, защото тя е, колкото и стара, толкова и бързо развиваща се. Специално моят интерес към Япония е от преди повече от 40 години, тук съм бил още 1965 година, когато купихме първия японски компютър за България. След това съм идвал много пъти, и сега виждам, че много от нещата , които знам не са достатъчни , за да разбера тайните на азиатската държава.

- Как виждате ролята на България в нейния нов статус на член на ЕС?

- - Както добре знаете, отношенията между България и Япония от дълго време са много добри.. И при предишното управление, и сега, тези отношения са били много активни, дори преди са били икономически много по-активни, отколкото са сега, но тук има едно много добро чувство към България. То се дължи на много фактори, един от които е голямата популярност на българското кисело мляко , от преди повече от 30 години. Българските рози – тук хората са страшно привързани към цветята, най-много японски туристи ходят в България по време на Фестивала на розите в Казънлък, българското розово масло е много популярно , а сега и с Котоошу- нашия сумист, който е завладял сърцата на всички. Така, че отношенията са изключително добри, но икономическите отношения се нуждаят от много сериозно засилване. С влизането на България в ЕС, сматам, че ще има по-добро развитие на икономическите отношения, тъй като ще има по-голяма сигурност и яснота, защото те са много предпазливи в инвестициите, а сега влизането ни в ЕС, ще даде по-голяма сигурност.

- С какво България може да привлече азиатските страни?

- Аз гледах последния отчет за обмена , и бях изненадан,че първата позиция ,с която България внася в Япония са електронни схеми. Навремето, ние действително имахме много сериозни връзки в електрониката, но и до днес на първа позиция стоят електронните схеми. Вината ни са на трета позиция. Така, че имаме много голям потенциал. За мене е много интересно да завладеем японския пазар в обастта на вината, но не като масови вина, а като висококачествени вина, което става много трудно, нужна е реклама. Дълго време сме в контакти с японското сомелие общество, вече сме на път да вкараме в учебниците за сомелиетата данни за българските вина. В учебниците за сомелиета по винарство досега нямаше нищо за българските вина, но вече ще има. Така, че се надяваме да има някакъв прогрес в това отношение. Разбира се, голям интерес има към производните от рози- розов конфитюр, розова вода, розово масло, и т.н.

- Какво според вас България може да научи от този модел на модерна икономика?

- Както всички, от Япония могат да се учат хората на дисциплина, на отношение към работата - наличието на работа е благодат, когато за някои други държави е наказание. Трудът тук никога не се разглежда като наказание , а като дар Божи. Понякога те даже са прекалено трудолюбиви, което прави впечатление, че като че ли изпълняват нещата без да се замислят , но това не е точно така. Те са страшно изпълнителни , и затова тяхното производство, тяхното качество е много високо.