Скоро след разгрома на царство Юе, владетелят на У Хълу почива от инфекция на рана. Неговият син Фучай заповядва останалите два меча да бъдат погребани заедно с владетеля. В гробницата положили общо 3000 меча. За да осигури тайната на разположението на гробницата, Фучай заповядал да убият хилядата работници-строители. Според легендата, впоследствие около гробницата започнал да се появява бял тигър, поради което мястото близо до Суджоу се нарича и до днес Хуциу или Тигровия хълм.

300 години по-късно, император Цин Шъхуан изпратил група хора да намерят гробницата на Хълу и да му донесат другите два меча. Те копали много, но не могли да намерят входа на гробницата. Дупката, която те оставят след себе си, се напълнила постепенно с вода и днес е известна като Езерото на меча. През 1955 г. водата от езерото е пресушена и е намерен входа на гробницата. Обаче, тя не е разкопана и до сега от притеснение за пагодата на върха на хълма, която не е много стабилна и която е наклонена като кулата в Пиза.

Нека сега да се върнем на Гоудзиен и неговия меч, открит при разкопки. Гоудзиен е известен владетел в китайската история, който управлява царство Юе в периода Пролети и есени. Въпреки че неговото царство е победено от царство У, 10 години по-късно Гоудзиен отново повежда войската си в победен поход срещу У. През всичките тези 10 години, за да унижат бившия владетел още повече, Гоудзиен работи като обикновен прислужник в царския дворец на У. Но той не може да се смири с унижението от разгрома му и за да се мотивира, спи върху съчки и се храни с жлъчка преди всяко ядене за да подхранва своята желание един ден да си отмъсти. През цялото това време той общува тайно със своя първи министър, който измисля, как да спаси владетеля си. Най-накрая министърът намира една хубавица на име Сишъ, която изпраща с цел да омая владетеля на У и да отслаби властта му (в предишно издание на рубриката ви разказах за четирите известни китайски хубавици от историята, където можете да намерите повече информация за Сишъ – б.а.). Тази история впоследствие става много известна и се говори, че именно този меч е използван за възъвръщане на победената държава.

Освен историческата ценност, за изследователите е интересно да разберат, как този меч не се е покрил с ръжда след престой от повече от 2000 години във влажна среда и как са били нанесени прекрасните декорации върху него.

Научните изследвания показват, че мечът е направен от бронзова смес, състояща се от мед, калай и малки количества алуминий, желязо, никел и сяра, като декорацията във формата на цветя най-вероятно е резултат от сулфуриране. Основното тяло на меча се състои от повече мед, което засилва издържливостта му; краищата му имат повече калай, което прави меча много остър.

През 1990 г. нови изследвания показват, че около шарките като цветя има високо съдържание на сяра и меден сулфид, който е устойчив на ръжда. Също така, са открити следи от химическа обработка срещу ръжда.

Всички тези изследвания продължават близо 40 години и в крайна сметка е изяснена направата му. Самият майстор Оу Юедзъ признава, че острието на меча трябвало да бъде толкова остро, че да удържи друго острие и да запази способността си за разрязване, а широката част трябва да може да се огъва, за да се предпази от счупване. Горепосочените характеристики са познати от японските мечове, които обаче се появяват цели 1000 години по-късно.

Мечът на Гоудзие е един от най-прекрасните образци на ранното металолеене в Китай. Даже и в наши дни е трудно да му се направи копие.

Сега мечът се намира в музея на провинция Хубей в гр.Ухан.