Добре дошли в рубриката „Слушайте Вей" в серията „Истории за изобретения". В днешната рубрика ще ви запозная с появата на първите напоителни съоръжения.

Без значение, дали в даден район падат много дъждове или се простират сухи пустини, селскостопанските продукти имат нужда от постоянно напояване.

В различни ранни цивилизации, хората разчитат само на природата, затова те предпочитат да се настаняват близо до реки. Обаче реките проливат от време на време се разливат, така че възниква необходимостта за контролирането им. Построяването на язовири или изкопаване на канали става подходящо разрешение на този проблем.

Шумерските владетели първи се досещат да изградят напоителни съоръжения, след тях е известният 6-ти вавилонски владетел Хамураби. В съставения от него през 1700г. преди нашата ера сборник от закони пише, че трябва да се строят канали, с цел защита на селяните покрай реките, както и осигуряване на постоянно водоснабдяване.

Древните египтяни добре знаят и използват математиката, защото всеки път след наводненията на река Нил, те трябва отново да мерят земята, за да уточнят границите на парцелите. Благодарение на постоянната употреба на знанията си, египтяните стават много добри в строителството на различни сгради, включително разбира се, и на иригационни системи.

През 3500 г. преди нашата ера, първото царство на древен Египет дори поставя иригационната система на Нил под контрола на централната власт и назначава специален човек да събира информация за функционирането на системата. А добрият контрол и използване на река Нил са смятани за знак на отлично управление на държавата. Благодарение на всичко това, иригационната технология в древен Египет се разпространява значително. Селското стопанството също се развива бързо поради стабилното водоснабдяване. Може да се каже, че след като си осигуряват достатъчно храна, хората имат повече време и енергия да се занимават с други области, като промишленост, астрономия и др.

През 3-ти век преди нашата ера, римляните също натрупват богат опит в отводняването. Те изграждат езера извън на градовете, за да пазят водата, пресушавана отвътре, обаче, по-късно тези езера стават източници на малария и чак през 17-ти век, двама холандци успяват да пресушат тези езера – мочурища.