Радвам се, че пак сме заедно в моята рубрика „Социален живот". Аз съм водещата Ангелина и ви желая приятни минути с днешното предаване.

Драги приятели, миналия път ви разказах за някои обикновени чужденци, които живеят в хутуната „Джюер" в Пекин. Сега ще продължа с някои други истории, свързани с тази хотуна.

Чужденците, живеещи в хутуна „Джюер", се разбират добре с местните жители. Понякога те се събират заедно и разговарят. Поздравяват се взаимно, когато се срещнат. Г-жа Джън Фънин, продавач на плодове в хутуната, ни каза, че често при нея идват чужденци и си купуват плодове. Обикновено те обичат да си говорят с нея.

„Тези чужденци са много вежливи. Те говорят на китайски и ме поздравяват с „Добър ден". Понякога те се спират при мен и си разговаряме за малко време."

В частните хотели в хутуна „Джюер" често идват чуждестранни туристи. Близо до хутуната има един частен хотел, казва се „Цинджуюан". Той не е голям и има 30 легла. Цената на стая с две легла е 210 юана. Собственикът на хотела г-жа Джао Сухуа каза на журналиста, че хотелът бе открит преди един месец и почти всеки ден е пълен с гости. По време на интервюто журналистът забеляза, че почти всички гости са чуждестранни туристи. Младият хотелски персонал отговаря на въпросите на гостите на свободен английски.

Журналистът ни взе интервю с английския турист Кристофър Торнтон и неговата приятелка, живеещи в хотел Цинджуюан. Те са пристигнали в Китай преди 3 седмици и вече са ходили в Шанхай и Сиан, а сега идват в Пекин. Те се настаниха в хотела Циндужюан, който им е бил препоръчан от приятели. Те са доволни от цените, услугите и обстановката, наситена със старата пекинска култура.

„Хотелът е много добър. Гостите от различни страни се отнасят приятелски и са като от едно голямо семейство. И услугите тук са добри, цените не са скъпи."

Сегашният Пекин е един модерен голям град. В центъра на града навсякъде има високи сгради и много коли, които показват оживеността и разцвета на големия град. Едновременно с това, пекинското кметство набляга на защитата на хутуните в градското строителство и развитие, и предприема различни ефикасни мерки, като например ограничаването на височината на сградите в стария град, ограниченото разширяване на улиците в стария град, като в някои хутуни дори е забранено за автомобили. Затова, пекинските хутуни не са толкова оживени като улиците. Те са стари и спокойни. Отсядането в частните хотели в хутуните кара туристите като Кристофър Торнтон да се чувстват добре и уютно по време на пътуването в страната.

В Пекин още съществуват над хиляда стари хутуни като хутуната „Джюер", които могат да се нарекат пекински колорит. Както каза германският архитект г-н Берна Хард Сауербиер, хутуните вече стават част от пекинската традиционна култура, също са прозорец за опознаването на стария Пекин от чужденците.

Драги приятели, на два пъти ви запознах с хутуните в Пекин, както и с чужденците, които харесват да живеят в пекинските хутуни. Не зная, дали в България има подобни улички и къщички. Когато бях в България, посетих някои стари градове. Старият град в Пловдив, Копривщица, Велико Търново и други малки градове ми направиха дълбоко впечатление. Според мен, уличките в тези градове са българските хутуни. Сърдечно ви желая да имате възможност да дойдете в Пекин и да усетите духа на пекинските хутуни.

Драги приятели, днешното предаване е до тук. Ако ви интересува темата, пишете ми и питайте въпроси. С голямо удоволствие ще споделя с вас и моето мнение.