Ето ,че настъпи Новата година по лунния календар. Приготовленията и суматохата достигнаха своя апогей в събота вечерта, когато цялата страна чакаше с нетърпение Новата година. След приготовленията, продължили цял месец, трескавото пазаруване, ритуалното почистване на дома, празничната украса, подготовката на празничната трапеза и купуването на подаръците, очакваният ден, или по-скоро нощ, най-сетне дойде. След голямото оживление, страната притихна и се приготви да посрещне празника. Спря глъчката по гари и летища, трафикът намаля ,милионният поток от пътници се стопи, опустяха улиците, и хората се прибраха по домовете си. Всички бързаха да се върнат при семействата си, по древна китайска традиция да се съберат близки и роднини . От далечни градове и от чужбина , милиони китайци се устремиха към родните си места, за да се съберат на този най-важен за тях празник със семействата си. Много от тях са разделени сълго време- студенти, които учат далече от дома, служители, които работят в големите градове, строителни работници, които се прибират вкъщи, веднъж годишно,само за новогодишните празници, пораснали деца, свили свой дом, далеч от родителите си, и много други , за които новогодишните празници са единственият период в годината, когато се връщат в къщи. Това, което поразява, обаче е , че независимо от разстоянията, заетостта и други пречки , хората се събират по неписания, но железен закон на хилядолетната традиция. Изобщо, Пролетният празник е още едно доказателство за начина по който китайския народ тачи обичаите си- от една страна , и за отношението му към семейството- от друга.

И така, вечерта, цялото семейство прави пелмени- традиционно ястие, което наред с другите блюда, задължително присъства на празничната трапеза. В този ритуал – общото приготвяне на пелмените (джаоцзъ), се съдържа дълбокия символ за единството на семейството, за общите усилия на всички, за общото споделяне, както на радостта , така и на трудностите. След това всички сядат около отрупаната с изобилие маса. Празничната трапеза е много богата, за да е богата и плодотворна и годината , която идва. А след това, пак по китайска традиция всички играят китайската игра маджао – вид китайски шах. През последните години телевизията също трайно присъства в празничния бит- по всички крайща на огромната страна хората гледат празничната програма на централната китайска телевизия. Но най-голямата атракция и кулминацията на вечерта, разбира се , са фойерверките- за неописуема радост, както на малки, така и на големи. Откакто през миналата година пекинските власти за първи път през последните 15 години разрешиха пускането на фойерверки в очертанията на града, хората масово се отдават на това забавление. Това е и друга хилядолетна традиция, според която , така се гонят злите духове, и колкото повече шум се вдига, толкова по- далеч ,ще бягат те пред новата година. Така, че не е удивително ,че през миналата година, по данни на пекинского кметство, в столицата всяко семейство, само за Новата година, е похарчило за пиротехника и фойерверки ,средно по 1600 юана, или 200 долара. Още седмица преди празника, започват гърмежите, които непрескъснато се усилват, за да достигнат в нощта на празника до невъобразим шум и грохот, който човек трудно може да си представи. Всички излизат на улицата с големи пакети и торби с най-невероятни видове фойерверки . Небето се изпълва с изумително красиви ракети и разноцветни светлини, а улиците – с непрекъсваща канокада и гърмежи. Всичко това засилва празничната атмосфера, и придава на китайската Нова година своеобразна специфика и тържественост.