В нашите рубрики често споменаваме за празниците по китайския лунен календар. Сега ще ви разкажа за основните особености на тази древна система за отбелязване на времето.

Китайският традиционен календар, наричан още лунен календар (за разлика от изполвания в Европа слънчев календар – б.а.), се основава на много точни астрономични наблюдения на хода на Слънцето и на лунните фази. Той се появява преди няколко хиляда години, което доказва високото ниво на китайската наука още в древността.

В Китай се водят подробни хронологични наблюдения и астрономични записи още от 2600 г.пр.н.е., което прави този календар най-дълго използвания непрекъснато и с най-точни записи в света. Още в този отдалечен във времето период Жълтият император Хуанди въвежда първият зодиакален цикъл.

От записките по гадателните кости от династия Шан (1600-1100 г.пр.н.е.) се вижда, че най-малкото през ХІV в.пр.н.е. китайците са изчислили слънчевата година от 365 и 1/4 дена, както и лунния месец от 29 и 1/2 дена. Изглежда, че още тогава вече са определени сезоните и лунните фази.

През 480 г. китайският астроном Дзю Чунджъ определя продължителността на една година на 365.2428 дена, или с 52 секунди повече от днешното изчисление от 365.2422 дена. Т.е. за този период от 1500 години, общата разлика на китайския календар с истинския е по-малко от един ден!

Още от най-ранния период на използването на календара, началото на Новата година се пада близо до Зимното слънцестоене, когато се появява новата луна, но конкретният избор на месец за начало на Новата година се определяло според изискванията на времето и мястото. През ІІ в.пр.н.е. е проведена реформа, която изисква Зимното слънцестоене да се пада през 11-тия месец.

В древен Китай календарът е бил свещено нещо, чието водене и поддържане се управлявало от владетеля. През повече от 2000 години отделът, отговарящ за астрономията към императорския дворец, прави астрономични наблюдения, изчислява астрономичните събития като затъмнения например, приготвя астрологични предсказания и поддържа календара. Тази дейност била от изключителна важност, защото служила не само за практически нужди, но и доказвала съгласието между Небето и императорската власт.

В Поднебесната с въздигането на престола на всеки нов император започвало ново летоброене, като в историческите книги записите вървят от рода "в година 7 от управлението на император...от династия...". Освен това, някои императори установяват по няколко периода по време на владението им. Въвеждането на ново летоброене всеки път целяло възстановяване на разрушената връзка между Небето и Земята, олицетворявана от императора. Разрушаването на връзката можело да бъде показано чрез смъртта на император, сериозно природно бедствие или случване на неизчислено небесно явление като затъмнение и др. В последния случай, в новия период се въвеждали някои нови изменения относно воденето на календара.

Както и западния календар, така и китайският води изчисленията си на основата на една година, като началото на Новата година съвпада с началото на новия лунен цикъл и е в зависимост от лунните фази. Това обеснява защо началото на китайската Нова година може да се падне някъде между края на януари и средата на февруари. Например, тази година, китайската лунна Нова година (Пролетният празник) се пада на 18.02.2007 г.

Пълният цикъл на китайския лунен календар обхваща 60 години, разделен на 5 цикъла по 12 години всеки. Този цикъл е описан още в "Книга на Промените", като в него се съчетават поотделно петте първостихии с животните от китайския зодиакален цикъл. Той е и управляван от т.нар. 10 Небесни ствола и 12 Земни клона, които също се съчетават поредно един с друг. Всяко едно съчетание може да се случи само веднъж за целия 60-годишен цикъл.