Независимо от различните си варианти, йероглифното писмо, е основа на писмеността в цяла Азия. Напоследък, по-точно през последните 10-15 години, голямата част от надписите на обществени места, инфраструктурни обекти и др, са дублирани и на латиница. Но преди 15 години, когато дойдох за първи път в Китай, никъде нямаше други обозначения, освен на китайски език. След като пристигнах ,си купих карта на английски, но тя не ми свърши много работа в метрото, например, защото там имената на спирките бяха само на китайски език. Сега трудности от този характер за туриста няма, тъй като навсякъде има обозначения на латиница и указания на английски.

За най- ранни йероглифни знаци са считани знаците на гадателските текстове Цзягуен, открити върху кости, черупки от костенурка, и др. Броят на тези уникални, неповтарящи се изображения възлиза на 200 000, които датират от 14-12 в. пр.н.е. Около 1000 години пр.н.е., пък, започва разпространението им върху бронзови ритуални съдове.

Развитиено на писмото става паралелно с промяната на писмения материал-отначало върху дърво, после бамбук, коприна и хартия, като са използвали туш и четка.

През периода на Ханската епоха, йероглифите са вече 10 000, като формата им става по-закръглена и цялостна. Пълният брой на йероглифите за цялата история на китайското писмо, включително и по-редките варианти, възлиза на около 50 000. За свободно четене обаче, са достатъчни към 5000 знака. Естествено, за да бъде усвоено, йероглифното писмо изисква много повече усилия и труд ,от която и да е друга писмена система. Но то се явява много икономично и полезно, като носител на наддиалектна информация, особено за условията на Китай, където има множество диалекти, коренно различаващи се един от друг.

Затова и всички усилия на реформаторите през вековете са били насочени, не към подмяната на писмеността с друга, а по-скоро към опростяване на сложните йероглифи или съкращаване на част от съставящите ги чертички. Китайците съвсем съзнателно не търсят алтернативна система на писмото (като например –допълнителната сричкова азбука в Япония, особената азбука в Корея или приемането на латиницата във Виетнам). В този смисъл латинизацията на китайската писменост не успява. Тя се отдава само дотолкова, че да бъде възприета транскрипцията на китайските имена, предложена от сър Томас Уейд и Хърбърт Джайлс през 19 в. Системата Уейд-Джайлс остава най-разпространена и до наши дни. През 1953 г. китайското правителство официално въвежда системата за латинска транскрипция пинин, която се базира на пекинското произношение, и е в употреба и досега.