Калиграфията е изкуство на сътворяване на красиви или елегантни писмени знаци. Самата дума буквално значи 'красиво писане' и допреди изобретяването на книгопечатането, което е едно от важните китайски изобретения, то е било задължително при написването на книги.

Има три основни калиграфски стила – китайски или източен, западен или римски, арабски.

Китайската калиграфия, позната и като калиграфия с четка, е уникално изкуство, разпространено в Азия. Калиграфията 'шу', рисуването 'хуа', музикалният инструмент 'цин' и стратегическата настолна игра 'ци' са четирите основни умения и дисциплини за древните китайски образовани хора.

Калиграфията е най-абстрактното изкуство измежду тези четири и се смята, че тя най-добрият начин за изразяване на характера на пишещия.

Това изкуство се заражда в Китай от най-древни времена и е широко разпространено в страната и в наши дни, като се смята за една от най-върховите форми на китайското изкуство. Въпреки че то се основава на китайските йероглифи, даже и незапознати с китайския език хора могат да оценят красотата му, тъй като това е абстрактно изкуство.

За усвояване на изкуството на китайската калиграфия е необходимо да се премине през няколко етапа – научаване на правилно държане на четката и размесване на мастилото, практикуване на изписване на чертите като се следват с четката чертите на вече изписани йероглифи, копиране на известни обраци на калиграфия чрез копирна хартия, научаване на вдигане на китаката и лакътя при изписването на чертите за изписване на средни или по-големи йероглифи, практикуване, практикуване и практикуване. Освен това, при калиграфията линията на изписване на йероглифите трябва да е непрекъсната.

По време на императорски Китай калиграфията е била използвана като важен критерий в подбора на официални чиновници. За разлика от другите визуални художествени техники, всички черти в калиграфията са определени и неизменяеми, което изисква внимателно планиране на бъдещия надпис и стриктно изпълнение. А това всъщност са качествата, които са много важни за едно официално лице или чиновник. При претворяването на писмени знаци в красив и изящен стил, както казахме, е много важно приддържането към определена структура на йероглифите, но в същото време интерпретирането на тази структура може да бъде съвсем творческо. Изразяването на хуманитарно въображение и подход в рамката на безличните закони и правила също е положителна черта, която е високо ценена за представител на администрацията.

Чрез контролиране на концентрацията на мастилото, дебелината и попивателността на хартията и качествата на четката, пишещият е свободен да създаде неограничено количество стилове и форми. За разлика от западната калиграфия, разпръскването на мастилени капки и изписването на черти със суха четка в Китай се смята по-скоро за естествено претворяване на замисъла отколкото за грешка. докато западните калиграфи се стремят към единство на стил и големина на буквите, за китайците това по-скоро е само един вид направление в калиграфията.

За китайският калиграф това изкуство е упражнение за ума, което кара умът и тялото да се координират за да бъде избран най-добрия стил за изразяване на съдържанието на текста. Това е най-отпочиващото и в същото време изискващо най-висока дисциплина упражнение за човешкото физическо и духовно равновесие. Историята доказва, че много калиграфи се радват на дълголетие.

Калиграфията с четка е обичана и практикувана не само от много китайци. Тя е на висока почит и в Корея и Япония, където също е смятана за безценно наследство. И до наши дни, много японски училища провеждат на първия учебен ден състезание по писане на големи йероглифи. А не до много отдавна, в Корея се е изисквало от официалните правителствени чиновници да показват добър калиграфски стил.

На Запад, художниците Пикасо и Матис открито разкриват влиянието на китайската калиграфия върху тяхните творби.