Всички знаем за предимствата и добрия лечебен резултат на китайската медицина. Но на територията на Китай се срещат и няколко други вида национална медицина, които също са обособени в цялостна система.

Една от тях е тибетската медицина, която използва само природни средства със силни лекарствени свойства и явен резултат. По отношение на заболяванията на храносмилателния тракт, кръвоносните съдове, двигателната система и други тибетската медицина продължава да учудва представителите на западната медицина.

В тази статия, аз, Тея, ще ви разкажа накратко за основните особености на тибетската медицина.

Тибетската медицина съществува от около 4000 години, като непрекъснато се развива и обогатява до оформянето и като свод на знания за човека и неговия организъм, за здравето, болестите и лечението им. По думите на един от видните лекари по тибетска медицина, тя представлява вълшебна кутия, напълнена със скъпоценни знания за това, как да съхраним младостта, красотата на тялото и на духа.

Тибетската медицина се заражда около VІІ в.пр.н.е. в Централна Азия, като нейното развитие е повлияно силно от медицинските системи на съседните на Тибет страни – Китай, Индия и Иран. Времето на създаването и определя използването на природни материали за лечение – билки, също метали, минерали, животински тъкани и секрети. Лекарствените препарати като цяло са съставени от много елементи.

Ключовите понятия на тибетската медицинска система са трудно разбираеми за западните хора, тъй като се основават на древни метафизични понятия. Според Будизма, всичко в света, материално и нематерилно, се крепи на взаимодействието на петте космически стихии – земя, огън, вода, въздух и пространство.

От друга страна, в човешкия организъм действат три жизнени сили – вятър, жлъчка и слуз, чиято балансирана и хармонична работа е гарант за доброто здраве на човека. При нарушаване на баланса им се получават различни заболявания. Различният вид проблеми с тези три сили се лекуват по нужния начин – при отслабването им се трябва да бъдат поддържани и засилени, при засилването им – да бъдат успокоени и балансирани, а изключително засиленото разстройване на баланса помежду им трябва да бъде смекчено и намалено.

При определянето на естеството на болестта и назначаването на лечението се имат предвид не само състоянието на тези сили, но и климатическите особености на района, където живее пациента, годишния сезон, времето на денонощието, начина на живот и хранителния режим.

Естествено, не всеки може да стане лекар по тибетска медицина.в Тибет това се определя още от най-ранна възраст, като отборът е доста суров. Тези училища са обикновено към манастири и подборът се извършва в цял Тибет, като само най-надарените деца могат да получат тази привилегия. Също така, не е задължително всеки от тях да стане монах. Освен това, обикновено всеки лекар има свои ученици, които може да са както обикновени хора, така и монаси.

Едно от най-важните условия за подбора на деца за бъдещи лекари е да имат добра памет, тъй като трябва да се наизустят голямо количество медицински текстове, включително основния теоретичен свод на тибетската медицина "Четирите тантри".

Обучението се разделя на общи и специални курсове. Общите се отнасят до формирането на високонравствена личност, а специалните – до овладяването на медицинските познания и изкуство. Общите курсове се основават на будисткото учение и са преминават от всеки един, изучаващ някакво направление от традиционната наука.

Общият цикъл на обучение по тибетска медицина преминава различни етапи, като само най-способните и нравствени ученици преминават през всичките и след около 15-20 години те придобиват способността за започване на самостоятелна медицинска практика.

Най-разпространените и ефективни методи за диагностициране в тибетската медицина са диагностиката на пулса и анализ на урината, както и по внимателно разглеждане на външния вид на пациента, получавайки много информация само от общия тонус, състоянието на кожата, очите и други признаци.

Според тибетската медицина не съществува такова понятие като заболяване само на един орган. Всички процеси в човешкия организъм са взаимосвързани и всяка една болест води до дисбаланс в цялото тяло. Поради което лечението се свежда до целия организъм като един комплекс.

Самото лечение представлява предписване на лекарствени препарати, разговор и съвети за правилен начин на живот и бит. Освен това, може да се приложат и немедикаментозни начини на лечение като пускане на кръв, горене, компреси, вани и масажи, както и втриване на различен вид мазнина. Не е за подценяване и останалите начини за цялостно лечение като физически и психически тренировки, медитация и йога.

За да направят тибетската медицина достояние на повече хора, в Тибет е разгърната широка програма за отглеждане на лекарствени растения и производството на лечебни препарати. При това се полагат усилия за предпазването от изчезване на полезните растения за да може и в бъдеще да се произвеждат лекарства за трудноизлечимите болести.

Също така, в момента по цял свят се провеждат курсове по тибетска медицина, на които хората могат да научат полезни знания за обичайните неразположения, които да прилагат на себе си или на близките и приятелите си.