Скъпи приятели, вие сте с рубриката „Слушайте Вей" в емисията на Радио Китай за чужбина. Днес ще продължим с втората част на идиома „Юе Шия Лао Жън", който е породен от прекрасната история за стареца, който отговаря за браковете на младите хора.

В предишната рубрика ви разказах, че след като Уей Гу чува от стареца, че момиченцето ще бъде негова съпруга, много се ядосва и накарва прислужника си да убие момиченцето, за да види, дали ще бъдат реализирани думите на стареца. Прислужникът на Уей Гу не се осмелява да не го слуша, но също и не иска да убие момиченцето. Той се хвърля към дебелата баба, намушква момиченцето с нож и избягва. А едновременно с това, старецът също изчезва неусетно.

Времето минава бързо, цели 14-години са изминали. С помощта на сватовници, Уей Гу възнамерява скоро да се ожени. Бъдещата му съпруга е единствената дъщеря на губернатора в района Шян Джоу Уан Тай. Тя е известна сред местните хора с красотата си, но хората също знаят, че между веждите й има един белег. Уей Гу се учудва много на това, и когато отива на гости при бъдещия си свекър, го пита: „Защо на лицето на дъщеря Ви има белег?" Губернаторът въздъхва дълбоко и казва: „Бях много тъжен! Преди 14 години в градчето Сун, когато дойката на дъщеря ми се разхождала с нея по улицата, един луд човек с нож я намушква и избягва. Добре, че не я е наранил сериозно, а остана само един белег в средата на веждите й. Това е щастие от бедствията."

Уей Гу се вцепенява като чува думите на губернатора. Той стои неподвижно, а в ума му се появява онзи стареца под луната. „Не е възможно! Дъщерята на губернатора да е момиченцето, което накарах прислужника ми да убие!" мисли Уей Гу. „Дойката на дъщеря ви е сляпа ли е с лявото око?" Уей Гу пита губернатора притеснено. „Да, но ти откъде знаеш?" в този момент губернаторът също се обърква.

След като разбира това, за много дълго време Уей Гу не може да каже нито една дума. Най-накрая разказва на бъдещия си свекър срещата си със стареца, който чете дебела книга под луната, както и думите му, че момиченцето, водено от дебелата баба със сляпо ляво око ще бъде негова съпруга.

От този момент, Уей Гу напълно е уверен, че бракът му наистина е определен от бога и започва да цени още повече повелята на съдбата.

Скъпи приятели, с разпространението на историята на Уей Гу, все повече хора вярват, че браковете между мъжете и жените са резултат от връзването с червени конци от „стареца под луната" и затова го наричат „сватовник" - „Юе Шия Лао Жън".

Днешната рубрика „Слушайте Вей" завърши, харесва ли ви историята на идиома „Юе Шия Лао Жън", ако има аналогична българска история, пишете ни. В рубриката ще я чуем заедно.