Дяо Чан, която карала луната да се крие

Дяо Чан се различава от другите три красавици, защото нейното име не се споменава в никакви исторически анали и е много възможно тя да е измислен образ. Нейната история е разказана в средновековния роман "Трицарствието", с автор Луо Гуанджун.

Дяо Чан била красива певица по време на династия Източна Хан и тя живеела в дома на чиновника Уан Юн.

Една нощ, Дяо Чан излязла в градината да се помоли на пълната луна. Изведнъж, се появил облак и закрил ярката луна. Уан Юн бил свидетел на станалото и разказал на останалите:"Дяо Чан е по-красива от пълната луна. Луната се засрами и се скри зад облака."

Според легендата, Дяо Чан се присъединила към заговор, организиран от Уан Юн, за да накарат великия воин Лю Бу да убие приемния си баща, деспотичния Дун Джуо, който узурпирал трона и убивал хора от властта за най-малки провинения. Уан накарал Дяо първо да се свърже с Лю Бу, но после я предложил за наложница на Дун Джуо.

И двамата мъже се влюбили до безумие в красавицата, която само подклаждала огъня помежду им. Те много ревнували един от друг. Най-накрая заговрниците успяли да накарат Лю Бу да се ядоса толкова много, че да убие Дун Джуо. След това, той се оженил за красавицата, която му родила деца. Най-накрая, Лю Бу бил убит от Цао Цао, владетеля на царство Уей от периода на Трицарствието. А Дяо Чан и Уан Юн били убити от оцелелите привърженици на Дун Джуо.

Ян Гуейфей, която засрамвала цветята

Ян Гуейфей, чието истинско име е Ян Юхуан, е родена в семейство на чиновник в Йонлъ, днешна Шаанси, през 719 г., по време на династия Тан. Освен че била невероятно красива, Ян можела чудесно да пее и танцува. Когато тя станала на 16 г., тя станала жена на принц Шоу, който бил 18-тия син на император Сюандзун.

Привлечен от невероятната и красота, императорът пожелал да я вземе за своя жена. Той накарал сина му и Ян да се разведат и я взел за своя цена. Освен това, императорът настоял Ян Гуейфей да приеме Даоизма. Той и присъдил титлата Тайджън и тя се установила в двореца Тайджън. По-късно, принц Шоу се оженил за дъщеря на генерал, а Ян Гуейфей се превърнала в най-високопоставената императорска наложница. Благодарение на положението и, много от нейните роднини се сдобили с големи постове, включително и братовчед и Ян Гуоджун, който станал първи министър.

Един ден, както разказва легендата, Ян вървяла през градината и привлечена от красотата на цветята, тя се спряла и докоснала едно от тях, което било мимоза. Това накарало листенцата на цветето да се свият. Една от придворните дами видяла това и разказала на всички, че цветето навело глава от срам, след като зърнало красивото лице на Ян Гуейфей.

По време на въстанието Аншъ, императорът избягва от столицата в Чънду. По пътя, отрядът, който се грижел за него, спрял и предявил изисквания, измежду които смъртта на първия министър Ян Гуоджун и на Ян Гуейфей, които били смятани за виновни за положението в страната. Красавицата нямала друг избор, освен да се обеси.

Обикновените хора също мразели красавицата и смятали, че тя е донесла всичкото страдание. Всъщност, тя е била само една играчка в ръцете на неспособен монарх, използвана като извинение от подли поданици за да оправдаят размириците. Красавицата става жертва на тогавашната система.