Ако тръгнете да се разхождате из независимо кой китайски град или село, по улица или сред етажите на жилищен блок, навсякъде ще видите на вратите изображението на един йероглиф изписан красиво на червен квадрат, като много често този йероглиф е поставен наопаки. Това е йероглифът 'фу' "щастие".

Сега аз, Тея, ще ви разкажа как китайците приемат и изразяват понятието за щастие.

Няма народ по света, който да не се стреми към щастие и да не се опитва по някакъв начин да го привлече и изрази. Във всички фолклорни традиции има установени правила за това, какво да се прави за да се осигури благополучие.

В Китай обикновено към китайската Нова година или някакво друго важно събитие – сватба, новодомство и др., входните врати, стените, прозорците и др. се украсяват с красиво изработени книжни творби в червено, на които е изписан йероглифа 'фу' "щастие". Много често този йероглиф се поставя наопаки, защото произношението на съчетанието 'фу дао ле', т.е. "щастието се е обърнало" звучи омофонно с "щастието е дошло".

Очевидно, този йероглиф има много важно значение за китайците. Той означава добър късмет, което е свързано като цяло с щастие. Той произлиза от пиктограмата, която виждате по-долу, изобразяваща коленичила човешка фигура, молеща се за благополучие пред алтар, на който е поставен съд с дарове и от който във въздуха се извисява дим на благоухания.

/снимки на йероглифи – само трите, без четвъртия от

Постепенно този йероглиф се развива до днешната опростена форма – последния йероглиф в горната поредица. В сегашната си форма той е представен от алтар в лявата част и от кутия за скъпоценности в дясната. Цялостният йеорглиф представлява стремежа към духовно и материално благоденствие. Според разпространеното вярване, само докато човек или семейство успява да задържи фу, дотогава техният живот ще бъде щастлив и желанията изпълнени.

Така, както хората се стремят да изразят щастието, те се опитват да избегнат нещастието, даже като упоменаване. Той пак се състои от алтар от лявата страна, но от дясно се намира изображение на изкривена уста, което е изражение на лош късмет, загуба или болка. Китайците използват този йероглиф 'хуо' като основен йероглиф за думи, свързани с всичко отрицателно или разрушаващо, включително човек с такова наименование не е просто лош човек, а злодей, носещ лоши неща на много хора.

В Китай в ежедневния бит и разговори хората се стремят да използват максимално 'фу', а да избегнат с всички сили 'хуо'. При разговор, 'фу' се повтаря и потретя и непрекъснато набляга, докато 'хуо' се споменава само и единствено ако няма друг изход и без да се развива повече темата. За обикновените китайци, по-честотна употреба на думата 'хуо' може да ги накара да се чувстват нервни или уязвими, даже и обидени.

Въпреки всичко това, китайците са наясно за взаимодействието между тези две понятия на основата на силите Ин и Ян, т.е. всичко в природата е в равновесие и едното поражда другото. Ясно е, че животът не може да носи отпечатъка само на едното от тях. Това може да се види от всекидневните китайски поговорки като 'лъ дзи шън бей' "прекалената радост води до страдания" ("много хубаво не е на хубаво"); 'ку дзин ган лай' "горчивите моменти се обръщат в сладка радост" ('всяко зло за добро') и др. Подобни поговорки служат за предупреждение и за мотивиране и предпазват хората от стигане до крайности, независимо в коя посока.

Не малко западни учени и философи отбелязват тази особеност на китайската психология, а именно откриване на хубавата страна даже и в най-лошата ситуация, било то бедност, лишение или нещастие. Китайците, а и другите околни азиатски народи са съумяли да запазят този дух и до наши дни.

Китайците прилагат тази протипоставеност щастие/нещастие и за реалния и за духовния живот. В думите на Лаодзъ, основателя на Даоизма, по този случай се казва следното:

"Лошият късмет е това, зад което лежи добрият късмет.

Добрият късмет е това, под което се крие лошия късмет."

Тази древна мъдрост е в основата на следната притча:

Преди много-много време, на границата живял стар човек. Един ден, конят му се загубил нейде и всички съседи дошли да му съчувстват за загубата. "Всъщност това може да се обърне на добро", казал стария човек. След няколко месеца, конят се върнал заедно с кобила. Като видяли това, всички съседи дошли да поздравят стария човек. "Всъщност това може да се обърне на лошо", били думите на стареца по този повод.

Кобилата родила много хубави кончета и старецът забогатял, докато един денсинът му не се качил на един от новите коне и не си счупил лошо крака. Всички съседи се събрали и пак изразили съчувствието си към семейството. Но старият човек отново казал без никаква мъка:"Това може да се обърне на добро." Една година по-късно, севрните племена нахлули в района и всички способни мъже били изпратени на война. Само синът на стареца бил пощаден от това заради крака си и бил единствения останал жив от мъжете в селото.

Тази притча е известна на всички китайци и даже заглавието и "старецът си загубил коня" се е превърнало в поговорка. В нея пак се съветва хората да гледат зад това, което изглежда положително и да пазят бдителност, да не действат импулсивно, а да контролират чувствата и реакциите си. Само така, има по-голяма възможност щастливото събитие да не се превърне в лошо.